Семейството в Драганово живее на ръба на оцеляването

39-годишната Бистра Джифтерева страда от мускулна дистрофия и въпреки заболяването си сама се грижи за своите родители, пише вестник "Борба". Жената е инвалид и самата тя има нужда от личен асистент, но след като държавата не осигури средства за програмата, животът й се превърнал в същински ад. Близо месец изпадналата в безпомощно състояние Бистра обгрижва болната си сляпа майка и възрастния си баща. 
Семейство Джифтереви живеят на ръба на оцеляването в старата си порутена къща в село Драганово и надеждата, че един ден здравето, щастието и късметът ще се усмихнат и на тях, изглежда все по-далечна. Една по една бедите започнали да връхлитат фамилията преди 16 години. Осиновената дъщеря на Ангел и Иваничка Джифтереви се разболяла от мускулна дистрофия. „На 23 години ми поставиха страшната диагноза. Тогава животът ми се преобърна на 360 градуса. И след това всичко тръгна да върви назад“, разказа инвалидизираната жена. Преди да я покоси парализиращото заболяване, Бистра работела като всяко нормално младо момиче, обичала да танцува и дори спортувала баскетбол. Неочаквано обаче получила болки в пръстите и потърсила компетентно мнение от лекар. Предполагала, че има артрит, но изобщо не била подготвена за шокиращата новина, която й поднесъл докторът. „Моето момиче, ти си за ТЕЛК!“, с тези думи Бистра узнала, че оттук нататък животът й никога няма да е същият. Тя заболяла от мускулна дистрофия. Миналата година 39-годишната жена посетила две клиники в столицата, но прогнозите на лекарите не били оптимистични. „Няма лечение, казват. Трябвало само да се прави рехабилитация. Аз търся това нещо да се стопира, но в България няма как да се случи“, обясни отчаяната жителка на Драганово. Единственият изход е провеждане на поне шест курса на лечение в Израел, всеки от които по 10 000 лева. Тази сума изглежда космическа на фона на пенсията, която Бистра получава – 296 лева. С тези пари тя връща кредит, изтеглен за ремонт на къщата, купува лекарства за себе си и майка си и каквото остане, отива за храна. „Аз пия болкоуспокоителни, но държавата спря средствата за тях, понеже ги няма в рецептурната книжка. От две години вече е това. Не стига, че нямам адекватно лечение, ама и ми спряха част от лекарства. Каква е тази държава? Има ли държава?“ – пита тя.
Най-големият проблем за 39-годишната жена е липсата на личен асистент за нея и майка й. След като държавата не отпусна пари за продължаване на програмата в помощ на хората в неравностойно положение през 2015 година, въпреки 95-процентовата си инвалидност Бистра сама обгрижва болната си майка и 79-годишния си баща. „С постоянни болки съм в ръцете, гърба, краката... навсякъде. Трудно се движа. Нямам сили да държа бастун. Мускулите на ръцете ми са се амортизирали“, споделя тя. С неимоверни усилия парализираната жена едва се справя с домакинската работа. 
Майка й Иваничка се разболяла от диабет преди много години, когато неизвестен извършител подпалил къщата им. Стресът, предизвикан от пожара, отключил захарната болест и тя малко по малко започнала да губи зрението си. Днес жената е напълно сляпа и ежедневието й е немислимо без помощта на дъщеря й и съпруга й. Иваничка Дифтерева също като Бистра се нуждае от личен асистент. „Спряха програмата - и какво сега за нас, инвалидите? Да си берем грижата? Всичко на мой гръб пада“, жалва се 39-годишната жена.
Семейството се нуждае от спешен ремонт на старата си къща. Влагата е пропила стените на дома им, а покривът е прокапал. Необходими са средства, за да не рухне цялата сграда над главите им. Преди време Бистра изтеглила 1000 лева заем в за ремонт на къщата, но с парите била възстановена една минимална част от дома им. „Трябва да бъде циментиран пътят към мазата, защото там са само стъпала. Адски трудно ни е да минаваме от там“, допълни още Бистра. Няколко пъти е отказала процедури в санаториум, за да спести пари за ремонт на къщата. Изпадналата в безпомощно състояние жена се надява някой да й подари стол за баня, за да облекчи усилията си да се къпе. Нови дрехи 39-годишната Бистра не е обличала от години. Месо на трапезата на семейство Дифтереви има само на Нова година. Неизвестен за тях човек направил дарение – хранителни продукти, на 31 декември, за да могат тримата да посрещнат прилично 2015 година. Но това е единичен случай...
„Самият живот ме накара да не вярвам в Бог. Още от бебе, като са започнали да ме захвърлят от дом на дом, се озлобяваш просто. Не ми върви животът и затова вече нямам вяра в нищо“, сподели Бистра. Единствената й радост е нейният любим футболен отбор „Левски“. Тя не пропуска нито един мач по телевизията на „сините” и се надява „Локомотив“ - Горна Оряховица, да влязат в „А” група, за да се играе мач между железничарите и столичани на горнооряховски терен. Мечтае си да присъства на футболна среща на „Левски“, за да види на живо любимия си отбор. 
Въпреки болестта си Бистра иска да се развива и образова. „Желая да уча английски език. Това е важно за всеки човек, защото езика отваря врати към цял свят“, убедена е тя. Навремето искала да учи за начална учителка, но плановете й се провалили, когато била застигната от страшното заболяване – мускулна дистрофия.