Честит празник!

В деня на празника се отдава почит на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България. 
Чества се официално от 1951 г. на Бабинден, но тогава дата е 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (но Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара - на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари, който от 1951 г. се празнува по гражданския календар и като Ден на родилната помощ.
Според традицията на този ден всяка жена, която се е ползвала от услугите на баба-акушерка, трябва да й благодари.  Днес те се дават на лекари и акушерки, а в миналото във всяко село е имало по една-две баби, които са „бабували”. Обредните дарове са символична отплата за помощта - сапун и кърпа за ръце, баница и печена кокошка. 
Преди да влязат в дома на бабата жените й поливат вода да си измие ръцете – знак на почит и надежда за следващо раждане. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното – с паричка, вързана на червен конец. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. 
Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. 
Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща “молитвената вода” при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.