Родолюбиви търновци днес почетоха паметта на героите

Рушащ се паметник на мястото, където са погребани Бачо Киро и сподвижници на Филип Тотю във Велико Търново бе изцяло обновен по инициатива на младите от ГЕРБ и с подкрепата на предприемачите във великотърновската структура. С лични средства и труд на членове от двете организации, монументът в квартал Варуша доби някогашния си облик.

През последния месец мястото бе почистено, постаментът бе възстановен и подсилен, плочникът пред паметника – подновен. Оформена бе градинка, в която вече са разцъфнали наскоро посадените цветя. Буквите, с които са изписани имената на загиналите герои сега са освежени със златен феролит. Вече се чете текста: „Тук са погребани следните трагически загинали в 1876 год. за сладката ни свобода герои - Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро, Цанко, Гаврилъ, Якимъ Станчо, Петъръ, Станю”. 

Родолюбиви търновци днес се събраха пред обновения паметник, за да почетат паметта на погребаните на мястото четници и да се преклонят пред героизма им. Организаторите на събитието дадоха възможност на присъстващите да изслушат интересен исторически разказ за живота и делото на Филип Тотю, Бачо Киро и техните съратници. С минута мълчание и запалени свещи всички почетоха паметта на мъжете, чиито кости лежат на това свято място. Те са били екзекутирани 28 май 1876 година, а само след месец – на 7 юли се навършват 180 години от рождението на Бачо Киро.

Поканата на младите хора уважиха зам.-кметът на община Велико Търново Снежана Данева, председателят на Великотърновския общински съвет Николай Ашиков и общински съветници от групата на ГЕРБ., които също присъстваха на преклонението. „Благодаря за тази прекрасна инициатива на младежите и предприемачите от ГЕРБ и за това наистина благородно дело - да не бъде забравена паметта на героите, каза Снежана Данева и добави: „Преди малко срещнах деца от квартала и ги попитах дали им харесва паметникът. Те отговориха, че не са го забелязвали преди, а сега е много красив. Обещаха ми да го пазят“.

Николай Ашиков, който е и член на НИС на ГЕРБ – Предприемачи заяви, че е силно впечатлен от ретроспекцията, която историкът Емил Вражаков направи и от факта, че животът на всеки от погребаните на това място е завършвал заради предателство. „Апелирам към всички – нека изкореним това!“ По думите му повече от всякога се нуждаем от обединение, а с тази инициатива, от ГЕРБ за пореден път показва, че са именно обединени. Той изрази учудване от факта, че през годините паметникът е потънал в забвение, а за него не са се сещали дори общественици и политици, гръмко заявяващи патриотичните си настроения.

Областният лидер на МГЕРБ Деян Хаджийски благодари на младите от общинската структура за труда, който са положили и на предприемачите за подкрепата.

Ето и част от текста на беседата, поднесена от историка Емил Врежаков:

„Погребаните тук са все хора - сподвижници и съмишленици на нашите национални революционери Стефан Стамболов, Ангел Кънчев и на воеводата Филип Тотю, който има много общо с Търново. Той е роден в днешната местност „Гърците” до Вонеща вода. Родният му дом там е превърнат в мемориална къща- музей и е отворен за посетители.

Днес младите хора на 20 години трудно си представят живота, къде ще работят и избират какво да учат, а на тази възраст Филип Тотю решава да стане четник, участва в четите на Желю войвода, на други наши бунтовници. Четири години по-късно формира сам чета и извършва много наказателни акции срещу своеволията на различни турски управници. Поради тази причина той лежи в търновския затвор два пъти.  Заедно с трима свои съкилийници осъществява единственото бягство. Успява да извади два гвоздея от дъските в двора, където се намирали нужниците и за четири нощи успява да прокопае тунел под зидовете в килията си. Една нощ, когато имало буря било много подходящо и успява да избяга - бил е осъден на смърт и не е имал друг избор.

Филип Тотю доживява свободата, участва в Сръбско- турската война, в битките при Свищов когато идват руските освободители. Умира 1907 год. в село Две могили, Русенско. Доживява свободата, но тези наши революционери и негови съмишленици не успяват. Те са загинали при отбраната на манастира в Дряново.

Бачо Киро е олицетворение на нашия образ за народен будител. Той е учител, просвещенски деец, революционер, борец за свобода. Основава в Бяла черква първото селско читалище и първата пътуваща театрална група към него. До края на живота си е учител. През пролетта на 1876, тъй като е член на революционен комитет, събира повече от 100 юнаци и под ръководството на поп Харитон и други патриоти организират неравната битка с турската войска в защитата на манастира в Дряново. След като българите са принудени да отстъпят, манастирът е опожарен. Той успява да се спаси, но чрез предателство е заловен, лежи в търновския затвор и е осъден на смърт чрез обесване. Заедно с Иван Семерджиев, който също е родом от Търново, са обесени.

Иван Семерджиев  е роден в Търново.  Учи в спомагателното училището, близък приятел на Стамболов. През 1870 год. двамата заминават за Русия. Записват се в духовната семинария в Одеса. Той става свещеник, но в кръвта му е патриотичният дух. Той е от най- пламенните ни революционери. Оглавява Горнооряховския революционен комитет, участва активно в подготовката на Старозагорското въстание, което се оказва неуспешно и следващата година подготвя ново, участва и в борбите за национално обединение, посвещава в дейността си в подготовката на Априлското въстание много дейци от еленския балкан. Заловен чрез предателство, осъден и екзекутиран чрез обесване.

Искам да благодаря на хората, които направиха така, че паметникът да не бъде забравен, да е чист, да е помнен и да блести, защото така блести и славата на България!“