Днес бележим 30 години от смъртта на художника

Днес се навършват 30 години от кончината на художника Лалю Минков, наричан още приживе „певеца на Велико Търново”. Старата част на града е основна тема и сюжет в неговото творчество. Името на Лалю Минков се нарежда достойно до художниците Борис Денев, Стоян Василев, Иван Христов, Деньо Чоканов и Асен Момчев.
Лалю Минков е от Севлиево. Съвсем млад отива в София, за да слуша лекции в Художествената академия. Там се е учил от светилата в изкуството, запознал се е с художниците Илия Петров и Иван Христов. Работил е различни неща, за да може да се издържа и да си купува бои и платна. През 1939 година Лалю Минков започва да търси красиви кътчета из нашата родина, където да може да рисува. Минавайки през Велико Търново, той онемява от красивите гледки на накацалите една върху друга къщи, на Янтра и къщите, които се оглеждат в реката. Тогава художникът си казва, че това е неговият град. Влюбва се във Велико Търново и създава семейство тук.
„Това беше един изключителен творец и човек. Добър, наивен по детски, щедър. Той живееше за и чрез изкуството. Беше пейзажист, но се изкушаваше и от време на време рисуваше натюрморт.” Споделя по-малката дъщеря на художника Цанка Кръстева.
Картините му са в художествени галерии и обществени сгради из България. Във Велико Търново почти няма сграда или учреждение, в която да няма негови творби. Картините му са и в много колекции, както и зад граница.
„Нашият красив град е обезсмъртен в онзи автентичен вид от преди много години.”
„Той много държеше на душевността. Богатата душевност на човек го прави щастлив, а не материалното. Много такива съвети ни остави” спомня си Цанка Кръстева.
Лалю Минков твори до последно. Два месеца преди да почине, той дава последната си изложба и макар и  тежко болен, художникът посрещал почитателите си усмихнат.
„Дирята, която остави в културния живот на нашия град и в националния ни  живописен фонд е много голяма. Просто целият му живот беше пример за подражание, като човек и като творец”, споделя дъщерята на художника.
Двете дъщери на Лалю Минков не наследяват таланта му, но синът на Цанка Кръстева, внукът на художника, е достоен продължител на делото му.