Избрани Новини
Книгите за оцветяване за възрастни - хоби и начин за преодоляване на стреса
Голяма част от книгите са с мандали, които известният психиатър Карл Густав Юнг е смятал, че могат да лекуват
От известно време на книжния пазар се появи нов хит – книги за оцветяване за възрастни. Освен забавление и хоби, според психолозите, книгите за оцветяване имат огромни ползи, като преодоляване на стреса, защото механичната дейност, съсредоточаването в детайли и тишината, е идеално средство за канализиране на енергията и успокояване на мислите и тялото. Оцветяването има прекрасно въздействие у нас като потенциални, но задремали творци. И най-"скучният" човек, избирайки цветове за рисунката, проявява неподозирана за него креативност. А за по-напредналите – изборът на цветове в комбинация може да е начин да разчупят мисленето си. Съсредоточаването върху дребните детайли откъсва човека от проблемите му.
В средата на лятото тази година много издателства пуснаха на пазара книги за оцветяване за възрастни. Те са както книги за рисуване, така и за оцветяване. Популярни са в САЩ и Европа.
Разликата между книгите за оцветяване за възрастни и тези, които са за деца, е в това, че детайлите за възрастни са доста по-дребни и ситни. Идеята е да се развие креативността на хората, доказано е, че те имат и терапевтична функция, намаляват стреса. Те са и хоби за много хора, някои издателства организират групово оцветяване на тези книги.
Вече има най-разнообразни книги за оцветяване – мандали, мозайки, витражи, животни, градове и др.
Оцветява се с флумастери, моливи, тънкописци, а не с водни бои, защото елементите са дребни. Книгите, които са в палус, биха могли да се оцветяват с водни бои или пастели. В някои от книгите се оцветява само едната страна на листа, а страниците са перфорирани и могат да се закачат някъде впоследствие. В други книги последните страници са празни, за да може оцветяващият да се превърне и в художник и сам да нарисува картина.
„Друга поредица, която е доста интересна, са българските носии и шевици”
Има отделно български народни носии и български шевици. При тях хубавото е, че имат информация на български и английски за носиите от различните фолклорни области. Те могат да бъдат един прекрасен подарък за деца, които живеят в чужбина. От българските издания има и книга с български крепости за оцветяване.” Разказва Стефка Чернева, управител на книжарница Хеликон във Велико Търново.
Колкото по-сложен е предпочетеният за оцветяване дизайн, толкова по-добри условия се създават едновременно за гимнастика на ума и отмора на ума и тялото. Работата с цветове и детайли подобрява уменията в областта на фината моторика (координацията очи-ръце), развива сетивата, усета към детайла, увереността и творческите заложби.
Повторяемостта на детайлите позволява за мозъка да се разконцентрира, а след това отново да се фокусира, но вече много по-дисциплинирано върху конкретна тема, затова е много подходящо да се използва и като пауза за почивка в процес на учене.
„Със сигурност има интерес към тези книги, защото са с доказан терапевтичен ефект, намаляват среса, могат да се използват за групови терапии, подходящи са и за тийнейджъри. Предимно жени проявяват интерес към книгите за оцветяване. Това всъщност не са типичните „книги”, защото в тях няма текст, те могат да се продават в магазини за художествени материали, защото са арт издания, но безспорно това е една световна тенденция и ще продължат да се издават такива книги, защото много хора откриват ползата от тях”, споделя Стефка Чернева.
Голяма част от книгите са с мандали. Мандала е санскритска дума, която означава “кръг”, “свещен център” и “завършеност”. Известният психиатър Карл Густав Юнг е смятал, че мандалите могат да лекуват. Те могат да помогнат на човек да центрира вътрешната си същност за по-високо самосъзнание, което да доведе до духовна трансформация. В някои от клиниките за душевно разстроени хора, оцветяването е част от арт програмите за овладяване на тревожността, социализация и разкриване на вътрешния свят.
Въпреки това, на някои от книгите за оцветяване изрично е упоменато, че те не бива да се възприемат като средство за поставяне на диагноза или като метод за лечение на конкретни медицински състояния.