Според преданието бъдещият светец сам изпратил първата валентинка

Една легенда разказва, че докато очаквал смъртта в римски затвор, един мъж се влюбил в дъщерята на тъмничаря. За да засвидетелства обичта си, изпратил ? писмо с клетва за вечна любов – първообраз на „валентинка“. Всъщност историята на светецът покровител на влюбените започва през III век. Тогава Римската империя се управлявала от жестокия император Клавдий II. През този период той имал нужда от войници за огромната си армия, а желаещите били твърде малко. Според императора това се дължало и на нежеланието на римските мъже да напуснат своите любими. По тази причина Клавдий издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. По същото време Валентин бил свещеник в Рим. Той се осмелил да нарушава разпоредбата на императора и тайно венчаел влюбени двойки, за което бил осъден на смърт. Докато чакал присъдата в затвора, Валентин бил подложен на жестоки изтезания. Според преданието бъдещият светец сам изпратил първата валентинка. Докато бил в затвора, той се влюбил в младо момиче. Това била дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и лекувала раните му. Преди смъртта си той подписал писмото – „Твой Валентин“ – израз, който се използва и до днес. Светецът завършва земния си път на 14 февруари 269 г., а през 469 г. папа Юлий в негова чест обявява този ден за Празник на любовта.

Съществуват различни твърдения за появата на първата любовна илюстрована картичка. Някои смятат, че тя е направена в Италия. Други приемат за пионер страната на любовта, Франция, трети открояват Германия, а също така Англия, Австрия или САЩ. Така или иначе, масовото производство на пощенски картички с любовни послания и изображения на влюбени двойки започва в края на ХIХ и началото на ХХ век. Българите от своя страна бързо приемат новата мода и започват да изпращат любовни послания на покорилите сърцата им. Заради честите военни конфликти тогава, много картички се адресират до окопите на фронта.

През 2000 г. фондът на Исторически музей – Горна Оряховица се обогати с любовната кореспонденция, водена между горнооряховчанката Анастасия Табакова (учителка в село Михалци) и Стоян Георгиев Хаджиев (войник в III-та Балканска дивизия на II-ра бригада, 29 Ямболски полк, телефонна команда). Двамата влюбени започват да си пишат в началото на второто десетилетие на ХХ век. Писмата неизменно започват и завършват с мили обръщения: „Скъпа, душо“ , „Привет, мило”, „Привет и целувки от твоята: Сийка“. Вълнуващи са и сюжетите на пощенските картички – изгрев над спокойно море и момиче, което очаква своя любим или млада девойка, коленичила пред пощенската кутия в очакване на следващото писмо. По време на дългата кореспонденция войникът Стоян воюва на различни фронтове, а след Първата световна война попада във военнопленнически лагер и в затвора на Александровац (Сърбия). Завръща се в родния град едва през 1920 г. За тези близо 10 години единствената връзка между влюбените са писмата и картичките. Независимо от това, любовта им устоява на всички трудности и завършва със сватбата на Стоян и Анастасия. Писмата и пощенските картички разменени през годините са близо хиляда.  Сюжетите, представени върху по-голяма част от тях, са прецизно подбрани, свидетелство за естетическите и художествени виждания на двамата влюбени.

И в миналото и днес всяка любов пази своята уникална история. В последните години пък у нас се наложи специална дата, отредена за всички влюбени – 14 февруари. Денят, в който по цял свят влюбените си разменят клетви за вечна вярност, картички, цветя и бонбони – все подаръци  в името на Св. Валентин.