Приветствие на инж. Добромир Добрев по повод Деня на Съединението на България и Източна Румелия

Скъпи съграждани,

На 6 септември 1885 година е обявено Съединението на България! Много смелост, дипломатическо изкуство и последователност се искат, за да превърнеш краткото изявление в исторически факт.

Днес – 131 години по-късно, припомням делото, направило от Княжество България и Източна Румелия едно цяло.

Когато едно историческо събитие е резултат от дипломатическа уговорка, то остава някак назад в паметта ни. Избледнява, защото не е „написано” с яркия цвят на кръвта. И днес има хора, които бъркат Съединението с Независимостта на България, защото двете събития не са достатъчно зрелищни, тъй като в тях не се пилее човешки живот. По-зрелите сред нас обаче знаят, че в тези успехи има невероятен емоционален заряд. Представете си – не една, не две, а 500 години в мрака на робството. Векове, които променят съзнанието на децата, още преди да се родят. И въпреки това България се ражда отново!

Минават 7 години от унизителния Берлински договор. Новите, свободни българи виждат, че Великите сили нямат намерение да променят съдбата на разпокъсаната ни родина. Първо се обединява тогавашният ни политически елит – преглъща разногласията и обявява Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

След този акт Европа е изненадана. А тя много рядко се чувства така. Великите сили виждат, че България вярва в мирната развръзка, но е достатъчно зряла политически, за да се готви за война.

Малка Горна Оряховица също оставя своя отпечатък в това велико дело. Непосредствено преди Съединението войниците, водени от майор Данаил Николаев, се заклеват под Горнооряховското бойно знаме – развято за пръв път от нашите въстаници през Априлската епопея.

С всичко, което има, България е готова да се бие, а печели дипломатическа победа! Събитията покрай обявяването на българското Съединение са врящ казан от надежда и смелост. Той кипва, но това е по-късно – в последвалата Сръбско-българска война. В нея нашата родина защитава националните си интереси по категоричен начин.

Българската история разказва много уроци от Великите сили. За добро или за лошо, ние се намираме тук – на Балканите от много, много дълго време. Сега България не воюва с никого. Днес в нашия град се мобилизираме не за битки, а срещу проблемите си.

С наученото от историята ни знаем, че този, който постига целта си, не е сам. Зад него има много хора, прегърнали същата идея. Затова на празника на Съединението приветствам всеки, решил да обедини силите и уменията си с общата воля. Нека заедно в нашия град да направим дните напред по-добри!

Честито Съединение!