Представят реплики на златното свищовско съкровище

Мисия

23-09-2016, 11:39

Снимка:

община Свищов

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Изложбата е част от празника „Свищовски лозници”

Община Свищов представя днес официално репликите на златните накити в рамките на празниците на града „Свищовски лозници“. Съкровището ще бъде изложено в изложбената зала на Къща музей „Алеко Константинов“ от 17.30 часа. Присъстващите ще имат възможността не само да го видят отблизо, но и да научат интересни подробности за произхода и предназначението на предметите от Марин Маринов – уредник в Исторически музей Свищов и доц. д-р Стефан Александров от НАИМ – БАН.

През месец април 2016 г. Градският исторически музей кандидатства по програма „Местни инициативи 2016 г.“ на Община Свищов с проект за изработка на реплики на златните накити от свищовското съкровище в съответствие със световната музейна практика в подобни случаи. Проектът беше одобрен от кмета на Община Свищов и общинския съвет на Община Свищов. През месец август завърши изработката на репликите на всички предмети от съкровището. Следва то да заеме постоянно място в експозицията на Градски исторически музей, където жителите и гостите на Община Свищов ще могат да ги разгледат.

През 2011 година в местността Корея, гората Ердема, разположена 2 км западно от Свищов, Росен Тодоров попада на съкровището случайно, при търсене на старо желязо с металотърсач. В корените на едно дърво той открива глинено гърне, което съдържа тринадесет златни накита и шест бронзови предмета. Впоследствие, на 14 септември 2011 г. предава откритите 19 предмета и глинения съд на Градския исторически музей.

Златните накити са една спираловидна гривна, шест торкви (гривни за врат), от които три с усукана украса и три с гладка повърхност, и шест украшения за облекло или коса. Тяхното общо тегло е 266,5 грама и са изработени от злато, чиято мярка за чистота на съдържанието варира между 18 и 21 карата. С най-голямо тегло е спираловидната гривна, която тежи 68 грама. Нейната златно съдържание също е най-голямо – то е 21 карата. Бронзовите предмети са три цели бронзови брадви, една половин брадва и две оръдия на труда.

Както златните предмети, така и бронзовите, и глиненият съд, в който са били поставени, са характерни за Бронзовата епоха по нашите земи или за времето между 2000–1500 год. преди Христа или между 21 – 16 век преди Христа. Поставянето им в глинения съд и заравянето им в земята предполага, че са били скрити поради съществуваща опасност, но техният собственик (или собственици) не е могъл да си ги вземе обратно. Поради това те остават заровени в земята почти 4000 години. По своята значимост свищовското съкровище е сравнимо с друго известно, открито в България, съкровище – Вълчитрънското, което е датирано между 15–12 век преди Христа.

На златните накити и на бронзовите предмети е извършена експертиза от комисия в състав: доц. д-р Павлина Владкова от РИМ – В. Търново, д-р Петър Станев от В. Търново и Марин Маринов, уредник в свищовския музей. Становището на комисията по отношение на стойността на съкровището е, че историческата, научната и художествената стойност на накитите, както и на бронзовите предмети е трудно измерима, тъй като подобни съкровища се отриват много рядко.

 



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)