Археологът проф. Хитко Вачев предполага, че това са останките на търновски епископ

Гроб на висш духовник разкри при разкопки на среновековния манастир "Успение на пресвета Богородица" под Царевец проф.Хитко Вачев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. В него, в полуседнало положение е погребан възрастен мъж, на около 60 години, който най-вероятно е страдал от артрит, показват костните изменения. Погребението северно от средновековната църква е датирано от края на XIV и началото на XV век. "В гроба няма никакви находки, но има особености при оформлението на гробната камера, които ни дават основание да твърдим, че в него е положен епископ или архимандрит. Според традицията по онова време висшите духовници след кончината им са били поставяни на престол, извършвани са съответните ритуали, а в последствие тялото се полагало върху маса, а гърбът е подпиран с възглавници", разказа проф.Вачев. Според учения и екипа му находката е сензационна, тъй като до момента у нас има открити само три подобни гроба - на Мостич в Преслав, епископска гробница в Кърджали и в църквата "Св.Никола" в Мелник. До настоящия момент във Велико Търново не е откриван гроб, който са бъде свързан с погребение на висш църковен деец. "Без съмнение това е една изключителна личност на XIV- XV век, за да бъде погребан на най-представителното място между църквата и огромна жилищна сграда,която се разкрива в северна посока. Може да се предположи, че това е един от последните епископи на Търновград", каза проф.Вачев. Според него неизвестният духовен водач е следовник на Патриарх Евтимий, който се грижел за християнското население в тежките години на завладяването на столичния град. Находката ще бъде дадена за ДНК експертиза, която ще помогне на археолозите за по-точното датиране и възраст на погребания. Вече трети сезон проф.Вачев и колегата му Илиян Петракиев разкриват тайните на един от най-представителните Богородични манастири, закриляли Търновград по времето на Второто българско царство. В началото те попаднаха на средновековната църква, а в притвора й откриха богати гробници на висши аристократи, както и на игумена на манастира, положен с тухла с надпис под главата от края на XIII и началото на XIV в. Миналата година се оказа, че комплексът е изграден върху огромна ранновизантийска базилика от V - VI в., чийто олтар бе проучен това лято. Археолозите разкриват и килиите на монасите от древната обител, които им дават основания да смятат, че тя се е разпростирала на поне 5-6 декара.