Юбилейната изложба на Иваничка Панева – между любовта към Велико Търново и летежа на душата

Велико Търново Лайф

17-12-2016, 10:00

Снимка:

velikotarnovo.utre

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Пейзажът е съдбата на великотърновската художничка

На своята юбилейна изложба кани днес великотърновската художничка Иваничка Панева. Откриването е от 16:30 часа в галерия „Панев” на Самоводската чаршия. Макар и да не обича да дава интервюта, защото картините й говорят достатъчно, тя успя да се отпусне, за да сподели настроението, което я обгръща мигове преди началото на експозицията. „Надявам се с много обич и желание да дойдат наши приятели, почитатели, близки. Истината е, че много време се колебаех дали да направя тази изложба. Надявам се картините ми да достигнат до сърцата, душите на хората”, сподели в интервю за Общинското радио Иваничка Панева. 
В експозицията Панева е акцентирала върху две любими теми – Велико Търново и красотата на българката. Старите къщи на ул. „Резервоарска”, „Въстаническа” и в Асенова махала, където е родена, калдъръмените улици и баирчета на любимия роден град, неговите две крепости – „Трапезица” и „Царевец” са малка част от местата, до които ще докосне с картините си посетителите на изложбата Иваничка Панева. „Във всички тях аз влагам душата си, вълнува ме цветът, вълнува ме настроението!”, допълни Иваничка Панева. Определя себе си като пейзажист на големия формат, макар че известно време е рисувала по-малки картини, заради малкото пространство в галерията. „Малкият формат ме задушаваше. Сега душата ми е литнала”, каза още Панева. 
Тя планира и още една изложба, в която ще включи пейзажи от всички места по земното кълбо, които е имала късмета да посети през годините. Срещала интересни хора през житейския си път – от дете, до ден-днешен, Панева се смята за щастлива жена. Дама, която на първо място поставя семейството си, а след него – работата. Споделя, че пейзажът е нейна съдба. „Люляците,  кокичетата, минзухарите, които рисувах навремето, когато се разхождах по търновските улици – това са цветята на моето детство”, коментира още художничката. 
В детството си тя е имала късмета да седи неведнъж около масата, на която нейният дядо е водел разгорещени разговори с големия Рафаел Михайлов. Имала е щастието да бяга по калдъръма на Самоводската чаршия, и да гледа как Недялко Каранешев, Деньо Чоканов,  Иван Христов, Лалю Минков, рисуват по цели дни на площада. Привилегия за нея е била и срещата с популярния критик Кирил Кръстев и разговора с него преди откриването на нейна изложба през 1986 г. „Той ме попита дали аз съм тази, която открива експозиция утре вечер. „Да!”, отговорих аз. Попита ме как рисувам, какъв е стилът на картините ми. „Реалистичен”, отвърнах аз, без да знам, че това е бил критикът Кирил Христов. На следващия ден той дойде на откриването с бяло цвете и ми каза, че е трябвало да поясня, че не са реалистични картините ми. „Ти рисуваш искрено, това е най-високата оценка, която мога да ти дам”, ми каза той”, се връща в спомените Иваничка Панева. 
Искреността прозира във всяка от картините й. А любовта към Велико Търново и семейството подсилват онзи стил, който всеки може да разпознае като стила на Иваничка Панева. 

 



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)