Престижното културно събитие ще бъде открито на 11 април

Една древна земя като България, богата на символи и съдбовно привличане, както за западната култура, така и за източната от всички времена, не може да не докосне съзнанието на творец като Анджела Окипинти - една от най-оригиналните  фигури в съвременната италианска живопис, която с разоръжаваща семплост превръща ежедневието в космическа хармония. 

С тази изложба, Италианският културен институт предлага тенденции, скъпи на критиците и съвременните художници, а именно възможност за преоткриване, с някои лирични акценти, на емблематични исторически места от тези земи, които по някаква причина са били променени от човешкото присъствие. Защо намесата на човека е променила облика на пейзажа, концентрирайки се на определени места, вместо на други? Творчеството на Анджела Окипинти съчетава история и мит, от които възникват въпроси относно загадките, които са ги характеризирали.

       Целта на експозицията е да подчертае постоянното взаимодействие с творбите от миналото, чийто глас понякога не чуваме. Тя иска да привлече духовното пространство на изкуството, за да започнем едно пътуване във времето, в което разказът за съществуването на Човека и Вселената е бил универсален и е превръщал времето в пространство.

     Само миналото ни помага да разберем по-добре настоящето. Чрез скулптурните си форми и живописните платна, творбите разказват за духовността, която свързва свещеното с тленното, деня с нощта. Срещи и взаимодействие между минало и настояще се превръщат в човешки преживявания. Значението на свободата, която е в основата на избора на свободните платна, иска да ни обгърне, за да влезем с синхрон с античните творби, които се съхраняват в музея. В последствие, чрез водещата нишка на съвременната творба, успокояваща ни в началото, можем да установим хармония с миналото.

     За целта инсталациите не са инвазивни - намерението им е само да привлекат вниманието към познати, но все още невидяни форми. Това е изложба, която не закрива, а облича с познати аксесоари едно тяло, а именно музея и неговата постоянна експозиция, за да изпъкнат още повече. 

Същността на един народ заживява отново и се регенерира чрез символи, история и човешки преживявания, предадени от хиляди мълчаливи гласове и в същото време настойчиви, обуславящи, запечатани от неуловими сигнали, които задават ритъма на растежа на всеки един от нас.  

Поведението, отношението, усещанията на всеки човек, който живее на дадено място,  несъзнателно изразяват обобщение от безброй истории, действия, мечти, поражения и победи от хилядолетия. Митът се пресича със символизма и неизбежно се обогатява всеки ден. Ние сме главните действащи лица в този хилядолетен процес.  

Какво е това, което необяснимо ни свързва с някоя земя, река или град? Един естетически прочит на тези архетипи, от който идва и заглавието на изложбата, който ни води до размисъл за нашите ценности, за сложните връзки, които набраздяват живота ни и ни тласкат към привидно случайни избори - това е целта на търсенето на Анджела Окипинти. 

Искам да изразя специални благодарности на Регионалния историческия музей на София, който ни оказа съдействие за осъществяването на изложбата и най-вече за отклика на директора му – д-р Надежда Кирова-Йовчева, която веднага се включи в проекта с голям ентусиазъм, като по този начин  направи възможно осъществяването и представянето на тази експозиция.  

Луиджина Педди

Директор

Италиански културен институт  – София

Анджела Окипинти

            Родена е в Перуджа, но живее и работи в Милано. Завършва живопис в Академията по Изящни Изкуства и специализира графични изкуства и техники за гравиране в Художествената Академия във Флоренция, а след това разширява образованието си в Австрия, Германия и Франция, където, именно в Париж, работейки в графичните печатници Леблан и Мурло, се запознава с Пабло Пикасо и Хуан Миро. 

            Работи задълбочено със Стенли Уилям Хейтъри над химическите процеси в гравирането върху мед и бронз с цветни мастила, бои и киселини, но се връща в Болоня, за да посещава ателието на Джорджо Моранди. 

            През 1958 е в Милано, за да работи с Лучо Фонтана в Лабораторията по керамика на Емилио Мариноти.  През 1961 започва да работи съвместно с печатницата на Джорджо Упилио, като експериментира всички техники за гравиране и работи редом с художници като Джорджо де Кирико, Марсел Дюшамп, Хенри Гьотц, Уилфред Лам, Ман Рей, Мишел Сеуфор, Емилио Ведовоа и Мимо Паладино

            Започва непрекъсната дейност по разработване, създаване и издаване на ръчно изработени, като произведение на изкуството книги и оригинални щампи (повече от 70, една от които с представяне лично от Хорхе Луис Борхес), изработени с всички техники за гравиране.  Изработва повече от 900 матрични плочи, между които ксилографии, офорти, литографии и такива с нови смесени калкографни техники

            От 1963 бива канена да участва в най-престижните италиански и международни изложби и конкурси по живопис и гравюри, на които печели много награди: наградата Сан Феделе в Милано, наградата за гравюри Чита ди Милано; Биеналето на гравюрата във Венеция; Студио Маркони, Галерия Сено, Студио Гросето, Павилион Италия на Експо ’85, Цукуба, Япония; Триенале на Гравюрата в Палацо дела Перманенте в Милано; Национално Биенале на изкуствата в Милано; Арт Фенс в Ротонда дела Безана в Милано; Биеналетата на Графиката в Токио, Любляна, Краков, Сан Франциско, Фредкистанд, Тайпей; Международната награда Бяло и Черно „Хуан Миро” Барселона; Квадриенале в Рим, както и участие в колективни изложби  в престижни частни галерии като Студио Маркони и Фондация Мудима.

            Повече от 90 са самостоятелните ѝ изложби в частни и обществени галерии, както и в музеите в Европа, Северна и Южна Америка и в Източна Азия. След като между 1970 и 1974 пише рецензии за най-значимите изложби, представени в Милано (Ле Корбузие, Храдличка, Коблина, Ортега, Пикасо, Матис и др.) за страницата, посветена на изкуството в „Ехото на Бергамо”, от  1978 е титуляр на Катедрата по Техники на Гравирането към Художествената Академия по Изящни Изкуства Брера в Милано, след тази в Мачерата през 1974. 

            Квестор и председател на конкурсите и изпитите за асистенти към катедрите по Техники на гравирането към Италианските Академии за Изящни Изкуства, Международните конкурси за художествена графика на Международното Биенале Принт енд Дроуинг Екзибишън Р.О.С. Файн Артс Мюзиъм в Тайпей, Тайван; провежда цикли с конференции и лекции върху техниките за гравиране към Библиотека Чивика д’Арте към Кастело Сфорцеско в Милано и към Университета в Чикаго, о. Оланд (Швеция), Анкара, Истанбул, Сеул, Бусан, Даегу (Кореа), Рабат, Тайвей, Тайнан (Тайван), Буенос Айрес, Кордоба, Сан Паоло дел Бразил.  

            Името ѝ присъства в най-големите издания за съвременно изкуство, като: Енциклопедия на модерната живопис, С.Е.А.А; Енциклопедия на графичното изкуство СЕЙ и в Речниците Болафи по графика, брой n°2 del 1972 и n° 3.  

            Произведенията ѝ се намират в многобройни частни колекции, както и в най-големите италиански и международни музеи за модерно изкуство: Националната Библиотека в Париж; Кабинета с Графики и Щампи в Университета в Пиза, Кабинета с Графики и Щампи в Уфици във Флоренция; Чивика Раколта деле Стампе „Акиле Бертарели” в Милано; Алтернативния Музей „Ремо Бриндизи” в Спина; Музея на Съвременното Изкуство в Сан Франциско в Калифорния; в Музеите в Сан Диего, Ню Йорк, Чикаго, Париж, Базел, Цюрих, Копенхаген, Стокхолм, Берлин, Анкара, Истанбул, Токио, Хонконг, Тайпей, Сеул, Бурса, Казабланка, Рабат, Кордоба, Буенос Айрес, Салта, Лухуйр Монтевидео, Сантяго дел Чиле.   

            В обществени пространства е рисувала графити стенописи за Терминал О’Хейр в Чикаго, както и други два в Пекин, две скулптури в Хонконг; полиптих за Църквата в Галарате,   скулптури за сградата Ребибиа в Рим, парка Виадана и Саруле в Нуоро; голям барелеф за сградата на синдикатите в Бергамо.  

            Две големи нейни творби на дърво са инсталирани на корабите ”Конкордия” и „Серена” на компанията Коста Крочиере. Други произведения са изложени в галериите Мандарин Файн Артс в Хонконг; Айдеко Галери в Сеул; Зенит Галери  Копенхаген; Пространство и Образ в Милано.  

            След получаването на множество други награди, тя е удостоена и с титлите Кавалер, Гранд Офицер и Комендатор на Република Италия за заслуги в областта на изкуството.