В ЕМО Етъра проведоха творческа работилница за идеи за сувенири

Всеки български музей има атрактивна история, която може да продаде на публиката като сувенир. Българските музеи пазят във фондовете си уникални предмети, разказващи историите на различни цивилизации. Пропътували през времето и пространството, тези ценности са били докосвани от личности, които днес определяме като „велики”, от хора, за които сме забравили или от такива, за чието съществуване дори не подозираме. Как едно мънисто с формата на скарабей, създадено във времето, когато в Египет управлява фараон Ментохотеп Четвърти, се е озовало в Родопите, заедно с кехлибарени зърна от Балтийско море? „Скарабеят е открит, заедно с 28 кехлибарени зърна, в една местност близо до смолянското село Любча. Вдън гори телилейски”, казва Таня Марева, директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков” в Смолян. Големият български египтолог д-р Васил Добрев пък датира скарабея. Според него, той е създаден по времето на Ментохотеп Четвърти, управлявал Египет от 1992 до 1985 година. Таня Марева взе участие, заедно със свои колеги от различни музеи от цялата страна, в „Творческа работилница по дизайн-мислене”, водена от Делчо Делчев, представител на SmartFabLab. Работилницата бе част от проявите по време на Първия панаир на музейните сувенири, който се проведе в Етнографския музей на открито /ЕМО/ „Етър” в Габрово от 16 до 18 юни.

Скарабеят, който е атрактивна ценност от фонда на смолянския музей, предизвика съвсем естествено интереса на участниците в работилницата, които обсъдиха практически варианти за превръщането на интересни истории и предмети в сувенири. „По време на лабораторията се случи така, че цялата група работи по тема, свързана с наша културна ценност. Как така на тази точка на Земята се срещат тези култури, отдалечени от времето и пространството? Едно символично погребение, извършено през седми век, в което има скарабей от времето на Ментохотеп и всичко това открито в наши дни.От това искаме да направим уникален разказ, който да привлича хората в нашия музей. Те да предадат историята на своите приятели и да имат желание отново да се върнат”, споделиха етнографите от Габрово. Те допълниха, че по време на лабораторията, основната задача била да се направи сувенир, свързан с тези уникални ценности – скарабея и кехлибарените зърна. „Интересно предложение е да се направи 3D игра, в която скарабеят да пътува през времето и пространството и чрез случващото се да се дава историческа информация. Някои колеги поискаха да се заложи на същността на скарабея, като символ на постоянно възраждащия се живот. Мурсалският чай или меда, с които е известен региона, могат да бъдат свързани със скарабея, като се продават заедно под формата на сувенир”, обясниха организаторите на проявата. Родопският силиврек пък е цвете, което дълго време, дори десетилетия, може да бъде в състояние на анабиоза – да остане сухо, а след това отново да се възроди. Съчетаването му със скарабея, също символ на възраждането на живота, е една чудесна идея за сувенир, който посетителите в музея да могат да отнесат със себе си.” Делчо Делчев, водещ на лабораторията и представител на SmartFabLab бе категоричен: „Искаме да представим пред музеите различен подход, да започнат сами да си изграждат отношение към сувенирната тематика. Лоша практика е търговците да предлагат някакъв сувенир да се изработи по мостра. Искаме да представим през определен казус – в случая избрахме скарабея на смолянския музей, как може на базата на реална история да се създаде сувенир. За някои музеи е по-лесно, за други – не. Понякога историята, която даден сувенир въплъщава, може да не е толкова важна за специалистите, но има значение за посетителите. По този начин в един музей може да се вкара широката публика. Сувенирът, ако е достатъчно интересен, ако служи за медия, ако разказва нещо, той може да се продава и извън музея. Самите хора, които са го закупили стават рекламни лица на музея. Това се постига, ако един сувенир е аксесоар, може да е стикер и т.н., стига да е достатъчно атрактивен и да има своята художествена стойност”. Според участниците в проявата голям проблем за музеите са липсващите средства. Но по време на лабораторията се оказало, че има такива, които работят с подходящи висши учебни заведения. От една страна музеят може да ползва студентите,а от друга студентите могат да реализират своите практически занятия. Самите служители в културните институции също могат да измислят подходящи сувенири. Музеят в Русе е създал сувенир от свой известен експонат – мамут, който може да бъде видян в естествени размери. „В ЕМО „Етър” много ни допаднаха плашилата. Около тях могат да се измислят много истории, които да бъдат продавани под формата на сувенири. Случаят със смолянския музей и неговия скарабей е много интересен. Там могат да се измислят различни видове сувенири – по-творчески ориентирани или пък такива, които да отключват суетата на посетителите – бижутата, например. Може и да се направят сувенири, свързани с храненето. Например бурканче мед, капачката на което да разказва история, а лъжичката да завършва със скарабей”, редят габровски етнолози.