Все по-голям брой инфекции стават трудни за лечение

Да избереш най-подходящия антибиотик за всяка конкретна инфекция и да гарантираш правилното лечение на всеки преминал пациент е само част от работата на изцяло дамския екип в микробиологичната и вирусологичната лаборатория в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов”. Средно годишно, зад затворените врати на двете лаборатории, извършват над 13 000 микробиологични изследвания, над 11 000 серологични и вирусологични изследвания, както и над 6 000 антибиограми. Поради факта, че стационарът поема най-тежките и запуснати болни от областта, често за лечението им се налага провеждането на по-продължителна антибиотична терапия. Тогава се налага вземането на поредица от хемокултури на всеки 24-48 часа, до получаването на негативен резултат. Едва тогава лекуващият лекар може да спре медикамента, но друг вече е помислил как да ограничи резистентността на организма и да запази ефективността на антибиотиците от „последна генерация“ за да бъдат приложими те, когато всички останали не действат. Този друг е д-р Марияна Радева – началник на микробиологичната и вирусологичната лаборатория в стационара.
Антибиотичната резистентност е все по-често срещана при бактерии причиняващи сериозни инфекции, като сепсис, диария, пневмония, уроинфекции и пр. В същото време в последните 35 години липсва напредък в създаването на нови ефикасни антибиотици. Все по-често се коментира възможността от настъпването на т.нар. пост-антибиотична ера, когато банални инфекции и леки наранявания биха могли да доведат до фатален изход. Резистентността е проблем по-страшен от СПИН и рак, коментиран предимно в медицинските среди и затова обществеността подценява важността на препоръката антибиотици да се приемат само когато са предписани от лекар на база клинични и лабораторни данни за инфекция, категорична е д-р Марияна Радева. Тя е сред малцината лекари с призната специалност по микробиология и вирусология едновременно в България и единственият медик от Великотърновска област, който участва в последния 27-ми Европейски конгрес по клинична микробиология и инфекциозни болести във Виена събрал над 12 000 участници от цял свят. Отивайки там за да актуализира и повиши знанията си тя разбира, че поверената й след конкурс от 2016 г. лаборатория в болницата вече работи с апаратурата препоръчвана за работа в стационарите в световен мащаб.
Макар и с 32-годишен стаж в професията нито аз, нито колегите ми в лабораторията бихме били така прецизни в работата си без медицинска апаратура на най-високо ниво, каквато ръководството на болницата ни осигури, пояснява д-р Радева. Всичко това отрежда на най-голямата лаборатория по микробиология, вирусология и инфекциозна патология в региона II-ро ниво на компетентност, което според стандартите защитават само областните болници. „Първенец” измежду апаратурата е „Вайтек 2 компакт” за микробиологична идентификация и направа на антибиограма на всички микроби които съществуват. С него изследват всеки пациент, а думата на микробиолога определя терапията на всички болни в детско, гестро, хирургия, инфекции, ортопедия, гинекология, неонатология, урология, хемодиализа и ОАИЛ. Друг апарат /Бакталерт/ извършва автоматично култивиране на хемокултури на всички по-тежките случай и работи поне по 100 – 130 пъти месечно. Към апаратурата се причислява и такава /Мина Видас/ за диагностика на вирусологични маркери и инфекциозна серология, пр. Лаймска болест, инфекциозна мононуклеоза, всички вирусни хепатити и СПИН.
Заслуга на ръководство на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” от 2016 г. и огромно улеснение за всички медици е въвеждането на специална електронна система за обработка на резултатите в стационара, разказва още д-р Радева. Такава система на практика имат само няколко големи болници в България.
По думите й областната болница във В. Търново ежедневно и в реално време се бори срещу резистентността и недопускането на тежки усложнения сред пациентите, която пък е най-сигурния начин да се спестят медицински разходи.
В екипа на д-р Радева са: колежката й д-р Антоанета Манахова, биолозите Ралица Базункова и Елена Велева, медицински лаборант Нелка Сабахова и санитар Стефка Георгиева.