От 22 до 24 септември ще се проведе празникът "Свищовски лозници"

Благодарение на своите лозя Свищов се възстановява след опожаряването на града преди 207 години, разказа за БТА директорът на Историческия музей в крайдунавския град Ивелина Иванова.Тя уточни, че това е причината и в наши дни благодарните свищовлии да празнуват своя празник, който са нарекли "Свищовски лозници". 
Историята за въздигането на града след неговото изпепеляване по време на Руско-турската война от 1810 година е почти невероятна, но почива на множество исторически източници, отбеляза Иванова. Историкът припомни, че на Кръстовден / 14 септември / през 1810 година след сражение между руските войски и турската артилерия градът бил опожарен. По заповед на генерал Николай Каменски, който водил сраженията в крайдунавския регион, френският генерал Емануил Сен При и неговите войски съдействали на свищовското население да се евакуира на отсрещния дунавски бряг. 
Всички къщи и църкви в Свищов били изпепелени от пламъците. Хората нямали друг избор и тръгнали да търсят препитание в Румъния. Някои от тях в селата и градовете близо до дунавския бряг, а немалко от хората се отправили към Букурещ и във вътрешността на страната.
Историческият музей в Свищов пази спомените на свищовлията Васил Манчов, който разказва как неговия дядо, баща му и цялото многолюдно семейство са избягали от опожарения град и тръгнали да търсят късмета си в Румъния. Уредничката в музея Анатолия Тодорова уточнява, че разказът на свищовлията показва нагледно какво се е случило само два месеца по-късно през декември 1810 година.
"Едно забележително нещо се е случило по това време подир изгоряванието. Зимата още от септември почнала тъй силна, щото извънредно рано паднал сняг, който в Свищов имал дебелина 1 и 1/2 метра. Той засипал свищовските лозя, а през 30 декември времето станало почти като през лято. Свищовците, които били останали в Романия, се върнали по дебелия лед, образуван от силния студ. Никой нямало кой да ги брани. Около 100 души отишли да ринат лозята да видят има ли грозде и наистина гроздето било прекрасно", пише в спомените си Манчов. Той уточнява, че с кошници го пренасяли, крехко, узряло, и го продавали с твърде износни цени, защото се намирали много купувачи.
Различни източници потвърждават тези факти, посочи Тодорова. По думите й Дунавският регион е особено благодатен за лозята и много хора са изкарвали поминъка си с отглеждане на грозде, а според историческите справки в Свищовско са се отглеждали над 28 хиляди декара грозде от стари български сортове преди навлизането на филоксерата в края на 19 век.
Новината за запазилото се през декември 1810 година грозде под снежната пелена се разпространила бързо и много от хората, които напуснали родния си град през септември, тръгнали да се завръщат в декемврийския студ. Факт е бил и дебелият лед по Дунав, който улеснил тяхното предвижване. Със спечелените от продажбата на гроздето пари те започнали да изграждат отново своите домове и постепенно градът започнал да възвръща своя облик, посочи историкът. Преди опожаряването на Свищов в града имало около 6000 къщи и около 20 000 жители. Много от тях се завръщат след това. Сред тях са видни чорбаджии и възрожденци, като хаджи Цанко, хаджи Васил, Димитър Катранов, представителите на Цоковия род, Аврамовия род и Станчовия род. 
Известни представители на Цанковия род са Драган Цанков - министър председател на България - от 7 април до 10 декември 1880 г. и от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 година. От този род произлиза Цветан Радославов - автор на българския химн, както и художникът Николай Павлович, един от първите сценографи и театрални критици у нас. От Цанковия род е и Димитър Хадживасилев - влиятелен български предприемач и меценат. Благодарение на дарението му от 240 000 златни лева е основана Търговската гимназия в Свищов.
Катрановият род е познат с Димитър Катранов - депутат в Учредителното народно събрание 1879 г. и с поета, фолклорист и преводач Николай Катранов, който е прототип на Инсаров в романа "В навечерието" от Тургенев, припомниха историците от музея в крайдунавския град. 
От известния свищовски търговски род Цокови е дипломатът Димитър Цоков, приет за член на МОК, заради приноса на България като съучредител на първите модерни олимпийски игри през 1896 година.
Авторът на спомените за възстановяването на Свищов Васил Манчов е потомък на рода Данаилови. От тях видни представители са икономистът проф. Георги Тодоров Данаилов и неговият внук писателят Георги Данаилов, почетен гражданин на Свищов.
Завърналите се свищовлии бележат времето с думите "преди и след изгорялството", а една от първите им задачи е да издигнат училище върху изпепелената земя. Първото българско светско училище на Емануил Васкидович отваря врати през 1815 година, финансирано изцяло с дарения на местните хора, припомниха от Историческия музей. 
Празникът "Свищовски лозници" и през тази година ще се състои от 22 до 24 септември с богата културна програма и с много гости. 

Източник: БТА