Да се учреди задруга на производителите и търговците на здравословна и чиста храна, решиха вчера на работна среща в Арбанаси над 30 представители от цялата страна в бранша. Предложението направи председателят на Съюза на билкарите в България и един от най-големите производители на лимец Емил Елмазов. Той дори предложи бъдещото сдружение да носи оригиналното име „Дворец на чистата храна“, като първоначално стартира виртуално като интернет портал и в него производители и търговци от цялата страна представят своите здравословни продукти.

Работната среща бе организирана от Елка Иванова, собственик на сладкарска фирма и на популярната във Велико Търново верига магазини „Хляб и приятели“, както и от Георги Славейков, производител на биолимец – АПК „Славей“.  Основна цел на форума бе да се обсъдят проблемите в този сектор и да се потърси форма на обединение, тъй като до момента производители, фермери и търговци основно са действали сами и „на парче“. „Решихме да се съберем и да помислим за някаква форма на сдружаване, за да бъдем максимално полезни на обществото. Затова и темата на нашата среща е „Да възвърнем здравето на България“, сподели диетологът Филип Хайвазиян от Русе, собственик на ресторант за здравословно хранене.

Той подчерта, че в обществото битуват шаблони като този, че приготвените по здравословен начин продукти, без консерванти, глутен, добавки и др. са „по-скъпи“ или че са безвкусни. Участниците опровергаха тези митове, тъй като част от продуктите са наистина ценово достъпни за клиента, а най-важното- натуралните и приготвени от качествени суровини, се консумират в по-малки количества, защото засищат организма и му осигуряват нужните вещества. Презентацията на инж. Живка Георгиева, технолог по месото и производител на сурово сушени колбаси по стари и автентични технологии, доказа това. Инж. Георгиева разказа как държи на стандартите и качеството в своята месопреработвателна фабрика, как използва само охладено българско месо и спазва периода на зреене на продуктите от 20 до 60 дни, за да станат качествени и здравословни. Филе „Елена“ на този комбинат е било високо оценено от технолози по храните от Брюксел, когато е спечелило първа награда на белгийски кулинарен фестивал. „По-високата цена на нашите продукти реално се компенсира от това, че клиентът може да си закупи по-малко количество или разфасовка, посочи още Георгиева. „100 грама от този колбас или филе засища, тъй като съдържа чист протеин!“

Не купуват скъп здравословен хляб, но си купуват цигари, я допълни Хайвазиян.

Сотир Немов, също инженер- технолог, който развива голям бизнес в областта на сладкарството и изнася своята продукция на 35 пазара извън страната, алармира, че големите търговски вериги винаги обезсмислят усилията на производителите на здравословни храни, тъй като те гонят ниска цена без значение дали продукта е пълен с химия. „Ние сме бели лястовици на пазара, ако не се обединим, търговските вериги ще унищожат тези усилия.“Немов разказа, че например в Италия часовата консумация на лимец възлиза на 4 тона. Той изрази мнението, че трябва да се намери пресечна точка между производител, пазар и краен клиент.

Детското здраве, здравословното хранене в най- ранна възраст, бе също във фокуса на форума. Филип Хайвазиян представи  презентация пред участниците и сподели опит, тъй като предоставя здравословна храна в едно училище в Русе. На форума стана ясно, че такива производители на здравословно меню трудно биха спечели търгове в училища и болници, тъй като техните оферти надвишават, макар и с марж от 30-40 стотинки, офертите на други кандидати.  В този контекст възникна предложение в столовото хранене в училищата да има избор от два вида менюта, като родители и ученици сами избират дали да се хранят децата здравословно.

„Мисля че нашето внимание трябва да бъде насочено най- вече към децата. Дори тази сутрин получих обаждане за дете, което има нетърпимост към глутен, да им помогнем по някакъв начин, посочи и Георги Славейков. Стана ясно е много от младите майки не са наясно как да хранят бебетата или малките деца, и не спазват стандартите за здравословно хранене.

Организацията на професионалните готвачи „Евро -Ток- България“ вече е договорила  часове по хранене с МОН, които ще бъдат въведени пилотно в няколко столични училища, съобщи юристът Христо Христозов. „Опитваме се заедно с МЗ и МОН да създадем държавен стандарт за хранене, посочи още той. Сред другите инициативи на „Евро- Ток- България“ са още създаване на клубове „Да готвим заедно“, проект „Да се храним заедно“ за популяризиране на кулинарните стандарти в детското хранене, професиите в хранителната промишленост да се включат в списъка на защитените професии.

Инж. Георгиева пък представи пред участниците изследователския проект „Достъпа до добра храна“, който всяка година организира конференции с резултати от изследвания, добри практики в производството и търговията, който си партнира с различни институции и организации.

В хода на дискусията Емил Елмазов подчерта, че трябва да се възвърне доверието в тези продукти, че една такава задруга на производители и търговци може да постигне още по-голямо доверие извън държавните институции. В „Двореца на чистата храна“ той предложи всеки производител да присъства с лицето и името си и с най- представителния си продукт. Така това сдружение би действало като защитен механизъм на всички производители на здравословни и чисти храни, включително и  в известна степен така те ще могат да устояват на пазарния натиск.

Участниците в срещата насрочиха  и дата за учредяване на задругата- 25 ноември.

На изложение на форума бяха представени различни артикули и здравословни храни- сурово и сушени колбаси, сладкиши, хляб и погачи от лимец, мед, вино и др.