Масовият стандарт за ученик в неспециализирано училище през 2018 г. ще бъде 1370 лв.

Новата 2018 година ще започне с нова, реформирана система за финансиране на училищата и детските градини. Тя дава шанс за развитие и на училищата / детските градини с по-малък брой ученици (особено в селските райони), като има претенцията да ги „избави” от хроничното недофинансиране, с което се сблъскват през последното десетилетие. Това е анализът на Деян Колев от Центъра за етническа толерантност Амалипе във Велико Търново.

Тази нова система, която остава в рамките на делегираните бюджети, но ги усъвършенства, така че да намали диспропорциите във финансирането между градските и селските училища, бе една от основните политически заявки на Министъра на образованието Красимир Вълчев. Главните параметри на прилагането й са зададени в Закона за държавния бюджет за 2018 г., съпътстващите го промени в Закона за предучилищното и училищното образование, както и в Решение на Министерски съвет 667/01.11.2017, чрез което се определят стандартите за делегираните от държавата дейности.

Новото в системата на делегираните бюджети е това, че те ще се определят не само от броя на учениците, но и на паралелките, както и на училищата. Т.е. през 2018 г. МОН ще отпусне на общините средства не само по единния разходен стандарт за ученик, но и по нововъведения стандарт за паралелка, както и по стандарта за институция.

Отпуснатите на общините средства ще бъдат разпределяни по задължителни и допълнителни компоненти в съотношение 85% : 15 %. Т.е. леко е намалена възможността на общините да преразпределят между училищата – от  20%  на 15 %, което едва ли ще предизвика драма, тъй като и до сега голямата част от общините не използваха  допълнителните компоненти от формулата (освен задължителния компонент с условно-постоянни разходи).

Друга голяма новост е определянето на стандартите и отчитането на регионалните и общинските различия. Вместо досегашните различни стандарти за общините, които зависеха от населението в общинския център и броя населени места с над 800 души, новата система предвижда един стандарт, диференциран по типове училища (неспециализирани, специализирани, професионални гимназии). Съгласно РМС 667/01.11.2017, чрез което се определят стандартите за делегираните от държавата дейности, масовият стандарт за ученик в неспециализирано училище през 2018 г. ще бъде 1370 лв. Стандартът за масовата паралелка в неспециализирано училище ще бъде 6992 лв. Стандартът за училище през новата година ще достигне 33000 лв.

Тези стандарти са допълнени от важни регионални коефиценти при разпределянето на средствата по  функция „Образование”. С оглед на отчитането на безпорния факт на уязвимостта на селските райони, както и на крайните  региони, общините са разпределени в осем групи. Така общините от група 1 (големи урбанизирани общини) са с нулев регионален коефицент и с всяка по-висока група коефицентът се увеличава.

Извън посочените средства по трите стандарта, училищата и детските градини ще получат допълнителни средства за:

1. работа с ученици от уязвими групи: очаква се уязвимостта да бъде определена през призмата на образователния статус на родителите. Така училища, в които мнозинството от родителите са с по-ниско от средно образование, ще получат допълнително средства за повече работа с учениците;

2. за издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитeни специалности от професии и специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда;

3. издръжка на защитените детски градини и училища: досегашният стандарт за защитено училище по чл. 282, ал. 4, както и чл. 282, ал. 5 отпадат, като допълнението за защитено училище ще бъде извън стандартите за делегирани от държавата дейности.

Отвъд цифрите

Преди 10 години, когато делегираните бюджети бяха въведени по един ултра-либерален начин, единствено на базата на брой ученици, при много ниски единни разходни стандарти и без  каквито и да е защитни механизми за малките училища, публикувах анализ „Образователната реформа в България и предизвикателствата пред образованието на ромските деца”. В него очертавах тревожни сценарии: много от селските училища ще бъдат закрити, това ще доведе до увеличаване на процента на отпадналите ученици, допълнително  ще се влоши качеството в не-закритите селски училища поради ниския им бюджет. За съжаление, голямата част от тези прогнози се сбъднаха, казва Деян Колев: през първите две години след въвеждането на делегираните бюджети бяха закрити 450 училища, нетните коефиценти на записване в начален и прогимназиален етап се сринаха и след временно подобрение отново достигат рекордно ниски стойности през 2015 и 2016 и т.н. Без да отричаме цялостния положителен ефект от въвеждането на делегираните бюджети, не  можем да си затворим очите за факта, че „малките” училища, училищата в селските райони понесоха тежък удар и той се оказа сериозен проблем за цялата образователна система. Поради посочените причини, през изминалите почти 10 години Център „Амалипе” подкрепя селските училища и се застъпва за промени в системата на делегираните бюджети, които да намалят диспропорците във финансирането.

Недъзите на системата, особено спрямо обхвата на децата, станаха видни почти веднага. През 2013 тогавашният главен секретар на МОН и настоящ министър Красимир Вълчев иницира въвеждането на плоска ставка за „условно-постоянни разходи”,  която бе еднаква за всички училища и леко намаляваше диспропорциите във финансирането. Тя бе включена като задължителен допълнителен компонент от формулата за делегираните бюджети, т.е. не променяше системата по същесто.

Предлаганите сега промени са значително по-радикални и са в правилната посока. Въвеждането на два нови стандарта като основни компоненти – за паралелка и за институция – ще намали зависимостта единствено от броя ученици и порочните практики, свързани с нея. То ще даде шанс за по-висок бюджет на училищата с по-малък брой ученици и по-ниска пълняемост на паралелките.

По същество, бюджетът, който ще бъде разпределен за делегираните дейности по функция „Образование” през 2018 г. е по-висок в сравнение с 2017 г.  В същото време единните разходни стандарти за ученик са по-ниски. Това е така, поради въвеждането на стандартите за паралелка и училище. Понеже те са едни и същи за пълните и за маломерните паралелки, както и за  многобройните и малобройните училища, тази промяна дава по-голям ресурс на селските общини, както и на малобройните училища.

Сравнение на примерните бюджети на малко и средноголямо училище през 2017 и 2018 г., както и насоки как да се изчислява бюджета за 2018 г. вижте в пълния текст на публикацията

Перспективите

Започнатата реформа в системата на финансиране на училищното образование обещава положителна промяна по отношение на по-равномерното разпределение на ресурсите и преодоляването на системното недофинансиране на училищата в селските райони. Тя ще даде възможност за повишаване на заплатите на учителите, работещи в „малките” училища: за да отговори на изискванията за увеличаване на заплащането в образованието, както и на особено острата нужда от квалифицирани, мотивирани и иновативни учители в селата и малките градчета.

Предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2018 г., съпътстващите го промени в Закона за предучилищното и училищното образование, както и в Решение на Министерски съвет 667/01.11.2017 е по-скоро началото на реформата, отколкото нейната цялостна рамка.

В тази връзка можем да предложим:

1. Категорично обвързване на реформата във финансирането с повишаването на образователните  резултати във всяко училище;

2. Предоставянето на допълнителни средства за работа с уязвими групи да бъде на програмен принцип: т.е. съответните училища да получат средства срещу програма с дейности, която да реализират с цел повишаване на образователните резултати на учениците от уязвимите групи;

3. Тежестта на регионалния компонент следва да бъде увеличена: през 2018 г. общините в група 8 (селски общини в най-бедните области) ще получат по стандарти с 12 % повече от общините в група 1 (най-урбанизираните общини). Това е твърде малко;

4. Въвеждане на стандарт или добавка за училище, което е единствено в населено място