Мащабна кампания за залесяване на Горна Оряховица започва Общината. Инициативата е във връзка с реализирането на плана за действие на програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух. Приоритетно ще бъде извършено компенсаторно залесяване на местата, където са отсечени дървета във връзка със санирането на жилищните блокове. На местата на премахнатите дървета ще бъдат засадени нови. Управителите на етажната собственост на санираните блокове могат да заявят някои от предлаганите видове: широколистни дървета - албиция, обикновен явор, шестил, каталпа, източен платан (чинар), едролистна липа, гинко; храсти – златен дъжд, рустифина (шмак); иглолистни дървета – западна туя, източна туя.

Заявките за избраните видове дръвчета могат да бъдат изпратени на e-mail: pr@g-oryahovica.org или да бъдат заявени в стаи 211 или 310 на Общината до 16.02.2018 г. включително. Засаждането на дръвчетата ще се извърши през март, при подходящи метеорологични условия. То ще бъде направено от работниците на Общинско предприятие „Пътно поддържане, инфраструктура и озеленяване“, след предварителен оглед на местата и съгласно изискванията на общинската наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система. Ангажимент на гражданите, живеещи в блоковете ще бъде последващата грижа за дръвчетата. През първата година новозасадените дръвчета трябва да се поливат по-активно, уточняват от Общинското предприятие.

В рамките на общинската инициатива за залесяване, на посочения e-mail: pr@g-oryahovica.org и стаи 211 и 310 на Общината до 16.02.2018 г. включително, заявления за дръвчета могат да подават и всички останали граждани. Условията са същите – засаждането ще се извърши от общинското предприятие, след предварителен оглед на местата и съгласно изискванията на общинската наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система. Ангажимент на гражданите ще бъде да се грижат след това за дръвчетата.

Видове дървета и храсти предлагани за залесяване на Горна Оряховица

Широколистни дървета

Албиция (Albizia Julibrissin)

Албицията е рядко красиво растение от сем.бобови, разпространени в тропичните и субтропичните райони на Африка, Азия и Австралия. Досига до 10 м височина и оформя широко разклонена ажурна чадъровидна корона. Листата са сложни, двойно насечени, наподобяващи тези на мимозата. Достигат 20 см дължина и са съставени от 30-40 нежни, дълги до 1 см листчета. Цветовете са дребни, светло-розови, събрани в топчести съцветия, които пък са в едри метлици по върховете на клоните. Декоративната стойност на цветовете се създава от множеството тичинки на дълги дръжки. Цъфтежа е от юни до септември. Албицията обича много светлина. В зависимост от възрастта, растенията могат да издържат от -10 С до -16 С. Засаждат се на слънчеви места на открито. Почвата трябва да е лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества.

Обикновен явор (Acer pseudoplatanus)

Високо широколистно дърво с опадливи листа. Листата са прости, петделни с леко назъбени дялове, през есента с жълта окраска. Използва се основно при алейни и паркови озеленявания. Широко приложение намират декоративните форми на вида според формата на короната и окраската на листата. Достига над 20 м височина. Издържа до температура -15° C. Цъфти през април-май, като цветовете са прости, жълти, до 2 см. Нямат декоративна стойност. Acer pseudoplatanus е сянкоиздържлив.

Шестил (Acer platanoides L.)

Един от най-широко разпространените видове явори е шестилът (Acer platanoides L.). Височината му достига до 25 м, с гъста широкояйцевидна корона в насажденията и почти топчеста при свободно растящите екземпляри. Младите клонки са голи, сиво-червени. Листата са прости, длановидни, с пет дяла, дълги 10-18 см, като отделните дялове са вдлъбнато назъбени. През пролетта са с много красив жълто-зелен цвят, а през есента пожълтяват. Формата ‘Schwedleri' е с кървавочервени листа при разлистването, като впоследствие придобиват тъмночервеникаво-зелен цвят. Напоследък у нас навлезе по-широко формата ‘Athropurpurea', която през целия сезон е с ярки тъмнопурпурни листа.

Каталпа (Catalpa bignonioides)

 Каталпата е ефектно дърво, което вирее и в градските градини. Цъфти през лятото, но няма да цъфне, преди да достигне около 3 м височина. Не понася тежките почви и откритите ветровити места. С. bignonioides достига около 6 м височина, листата й са големи, меки и сърцевидни. Цветовете, които се появяват през август, са като цветовете на конския кестен - бели, с жълти и пурпурни петънца. Красиво дърво, но клоните му се чупят от силни ветрове. Изберете С. bignonioides 'Aurea' - жълтолистен и бавнорастящ сорт. Вирее на почва с добри дренажни свойства; на слънце или полусянка.

Източен платан/чинар/ (Platanus orientalis L.)

Източният платан е дърво от първа величина и достига 50 гл височина и 4 т диаметър. Короната е широка, с дебели и дълги странични клони. Кората в млада възраст е мозаечно-петниста, със сиви и зелени преливащи се петна и се отделя на тънки плочки. Листата са прости, дланевидно нарязани на 5 или 7 дяла, средният от които е с леко стеснена основа и удължен връх. Те са дълги 12-15 ст и широки 15-18 ст. Плодът е дребно орехче с обратноконусовидна форма, което е покрито с прилепнали по повърхността му власинки. Източният платан е изключително бързорастящ вид, особено в млада възраст. Взискателен е към светлината, поради което най-често формира чисти насаждени.

Eдролистна липа (Tilia grandifolia )

Едролистната липа достига 40 м височина и около 1 м диаметър. Короната е широко пирамидална или яйцевидна. Листата са прости, яйцевиднозакръглени, със сърцевидна, леко асиметрична основа. Те са по-едри от листата на дребнолистната липа и достигат дължина около 17 см и ширина около 12 см. Цъфтежът е в средата на месец юни, около две седмици преди цъфтежа на дребнолистната липа.

Гинко (Ginkgo biloba)

Гинко билоба (Ginkgo biloba) е уникално дърво, което няма живи родственици. Видът е един от най-добре известните примери за “живо изкопаемо”. Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки. Гинко вирее на надморска височина до 1500 м. Понася температури до -30 градуса. Най-добре се развива на слънчево място, когато поне половината от деня е пряко огряно от слънцето. Притежава висока устойчивост на атаки от насекоми и на гъбични, вирусни и бактериални болести. Достига височина до 50 м. Средният му годишен растеж е 50 см - 120 см. В големите летни горещини, в първите няколко години от развитието си, се нуждае от поливане един път седмично.

Храсти /ниски дървета/

Златен дъжд (Laburnum vulgare)

Laburnum vulgare е от семейство Бобови и лесно се възпроизвежда със семена, които са светло- до тъмнокафяви, сплеснати бобчета, с висока кълняемоспособност. Засети в лехи през есента, те безотказно покълват и се развиват. Лабурнумът е декоративен бързорастящ храст, достигащ размерите на малко дърво с височина 2 - 4 м. Обича слънчевите места. Към почвите не е взискателен. В края на март и началото на април цъфти с разкошните си гроздовидни златистожълти цветове. Те са толкова изобилни, че изглежда навалян от пороен златен дъжд.

Рустифина/шмак/ (Rhus typhina)

Шмакът (Rhus) е род листопадни дървета или храсти, разпространени в райони с умерен и топъл климат. Латинското название на рода (Rhus) има келтски корен и означава "червен". Отглеждан на открито шмакът достига до 6 м височина, а в саксия - около 2 м. Цъфти през юни и юли. Есенната му окраска е в оранжево-червената гама и е много красива. Произхожда от Северна Америка. Той е силно светлолюбив, студоустойчив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия. Биологичните особености и екологичните изисквания на едролистната липа не се отличават съществено от тези на дребнолистната. Тя е сенкоиздръжлива, топлолюбива и влаголюбива. Към почвените условия не е взискателна, но на богати, свежи и влажни почви показва по-добър растеж.

Иглолистни  дървета

Западна туя (Thuja occidentalis) - семейство Кипарисови

Доста известната западноевропейска туя е представител на хладните иглолистни гори и често се среща в студени блатисти почви. От вида са известни около 1000 форми, сред които и разнообразни миниатюрни форми. Най-използвана е Thuja occidentalis „ Смарагд" /на снимката/ Произход: Изходна форма - Северна Америка, Канада. Месторастене: Светло до слънчево. Субстрат: Глинесто-песъчлива, слабо кисела градинска пръст. Поливане, торене: Поддържа се равномерна влага. Чувствителна към изсушаване на почвата и въздуха. От май до август през 4 седмици се подхранва с тор за иглолистни. Други грижи: Няма. Презимуване: Без зимна защита на открито. В немразовити дни се полива.

Източна туя (Thuja orientalis L. L.)

Източната туя е ниско дърво, което често се разклонява в основата и развива няколко стъбла, които достигат до 10 т височина. Короната има променлива форма. Младите клонки са плоски и плътно покрити с листа. Първоначално шишарките са зелени или сиво-зелени, а по-късно стават червено-кафяви. Източната туя е бавнорастящ дървесен вид. Сенкоиздръжлива е и не е взискателна към почвените и климатичните условия. Понася засолените почви и ниските температури. Приспособява се към градски условия и оказва много полезно въздействие на въздуха. Ареалът й обхваща Източна Азия, но широко се култивира в останалата част на Азия и в Европа. В България се отглежда като парково дърво.