Роденият в Елена Милан Радивоев става първия библиотекар във Варна

На  9 февруари се навършиха 100 години от смъртта на Милан Радивоев  – възрожденски учител и почти незабелязан историограф, който не е следвал висши науки, но с полученото образование в Еленската даскалоливница и със самостоятелни занимания се издига на висотата на „един школуван и вещ историк”. Милан Радивоев е първият биограф на Иларион Макариополски. Книгата „Време и живот на търновския митрополит Илариона Макариополски“ излиза от печат през 1912 г., само 37 години след смъртта на достойния църковен йерарх. Тя е писана от възрожденския учител и книжовник  с голяма любов и благоговейно към личността и огромното дело на великия му съгражданин. Книгата се нарежда достойно до трудовете за Макариополски от автори като Тодор Бурмов, Михаил Арнаудов, Тончо Жечев. През 2012 г., по повод 200 години от рождението на водача за църковна независимост, излезе фототипно издание на биографичната книга.

Роденият на 26 май 1845 г. в Елена Милан Радивоев е автор и на биографичните издания за бележитите еленски възрожденци Иван Момчилов, Андрей Робовски, Иларион Ловчански. След завършване на еленското училище Радивоев е назначен веднага за учител в родния си град, където учителства от 1863 до 1870 г. Една година е главен надзирател в пансиона при българската гимназия в Солун. След това става учител в класното училище в Елена и главен учител на общинските училища. През 1888 г. еленчани го избират за народен представител в Третото Велико народно събрание.

Милан Радивоев е един от основоположниците на книжовното дело и първият библиотекар на Варненската градска библиотека – най-старият културен институт в морския град. През м.март миналата година в интересна изложба на Регионалната библиотека „П.Славейков" във Варна, озаглавена „Книгите във вихъра на времето" са представени 21 книги изключителна библиографска рядкост, сред които и  „Време и живот на търновския митрополит Илариона Макариополски“ на Милан Радивоев.

Като училищен инспектор  той работи не само във Варна и Разград, но  и в Еленското учебно окръжие, учител е и в Търновската мъжка гимназия. След пенсионирането си се завръща в Елена и се отдава на книжовна дейност. След ранната смърт на съпругата му и на първия му син, убит през 1903 г. като четник в Македония, се премества в София, за да даде по-високо образование на втория си син Тодор, който загива в Балканската война.

Освен като книжовник Милан Радивоев е известен и като голям любител на изобразителното изкуство. Той спасява от унищожение тефтер с рисунки на еленски зографи, който престоява много години в архива на Захари Зограф в Националната художествена галерия в София. Едва през 2004 г. е открит от изкуствоведката Доротея Соколова, която в публикация за албума нарича Милан Радивоев „една голяма личност“. Албумът съдържа 119 листа с рисунки на образи в контури от еленски зографи от края на 18 и началото на 19 век и е принадлежал на иконописеца Иванчо поп Райков от Елена. От него преминава в ръцете на неговия ученик Юрдан Михов, също еленчанин, и от вдовицата на последния го взема Милан Радивоев и предава в Народния музей. Това се разбира от написаната на кариран лист бележка от самия Радивоев.