Проф. Петко Петков: Освобождението е дълъг процес, Санстефанският договор е част от процеса

Велико Търново Лайф

03-03-2018, 12:44

Автор:

Velikotarnovoutre

Всичко от Автора

Освобождението на България е дълъг процес, а Санстефанският договор е част от този процес, каза в интервю за БТА историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Петко Ст. Петков. По думите му понятието "Освобождение" в научно и в исторически план означава възстановяване, според представата на романтиците, или създаване на новата българска държава. Това е целта на политическото Възраждане, а то е един дълъг процес, добави той. 
Историкът посочи, че Санстефанският договор, в международен и в юридически аспект, има предистория, и това е Руско-турското споразумение, подписано на 19 януари 1878 година /нов стил 31 януари/. Споразумението е известно като "Основи на мира" и на неговата основа по-късно същия ден е подписано "Одринското примирие", с което се слага край на военните действия. В този важен и легитимен международен документ Турция приема руските условия за мир. 
Първата точка от условията в това споразумение, утвърдено от император Александър Втори още през декември 1877 г., е създаване на автономно Княжество България върху всички земи, населени с българи, но не по-малко от териториите, очертани от великите сили по време на Цариградската конференция от 1876 г., припомни проф. Петков. Той уточни, че това голямо пространство, признато за българско от великите сили и договорено от Турция и Русия, обхваща 18-те епархии на Екзархията. Подписването на този документ става един месец преди Санстефанския договор. 
Проф. Петков е публикувал неговото съдържание през 2008 година в научен сборник в чест на академик Георги Марков, а най-важната част от него - в учебник по история за 11 клас още през 2002 година на издателство "Кръгозор". Преди дни преводът от руски на български език е поместен и в тазгодишната първа книжка на списание "История" на Министерството на образованието. 
Първата основа на Освобождението е Българската Екзархия, учредена с ферман от 27 февруари 1870 година. Екзархията според историка е "Българска протодържава". Екзархията събира данъци, разпределя приходи, поддържа просветата по българските земи, води българска дипломация, била е и един вид граждански съд, уточни той. На българския екзарх великите сили са гледали като на "началник" на българите с функциите на днешен президент или тогавашен княз, посочи проф. Петков.
Историкът поясни, че част от процеса, свързан с Освобождението, е създаването на над 2000 български училища, извоюването на църковната самостоятелност и цялостното свестяване и осъзнаване на българите като национална общност. Ролята на Екзархията, призната от великите сили, е, че институционализира тази общност.
Когато радикалната българска емиграция зад граница взема решение за вдигане на въстание през август 1875 година с "отчаяната" идея след месец въстанието да бъде факт, Русия се противопоставя, уточни Петков. Две седмици след като е взето решението, граф Игнатиев изпраща телеграма до руския консул в Букурещ, в която му нарежда: "Изяснете на българите безумието и вредата от опитите, обречени на неуспех. Нека запазят сили и кръв за друга минута. Действайте незабавно за предпазване от нещастието." 
Според проф. Петков, причината за това предупреждение е ситуацията в Русия, която не е възстановена след Кримската война. Войната от 1853-1856 г. завършва катастрофално за империята, отнета й е територия, трябва да се превъоръжава и модернизира, но няма достатъчно средства и време за това. Същевремнно Парижкият мирен договор от 1856 година е променил статуквото в Европа и великите сили нямат намерение да оставят една от тях, Русия, да диктува сама промените в Османската империя.Това означава, че дори Русия да спечели войната тя трябва да се съобрази с условията на останалите велики сили при сключването на окончателен мирен договор, отбеляза историкът. Затова руската дипломация е била много предпазлива и не е бързала с началото на нова война, посочи той. 
В тази сложна обстановка е замислено т.нар. Старозагорско въстание, но то е неуспешно и не предизвиква голям отзвук в Европа. През април и май 1876 година следващото българско въстание вече е успешно. Апостолите постигат политическата си цел, защото са заставили великите сили да се заемат с българския въпрос, каза проф. Петков. Затова в края на същата година се свиква Цариградската конференция. Тогава се изработва общ проект на великите сили, който предвижда българските територии да се устроят автономно, но не като цяло княжество, а като два вилаета - източен и западен. В този документ от Цариградската конференция се признават българските граници в рамките на Екзархията. 
Понеже султанът отказва да изпълни тези препоръки, а Русия настоява, великите сили й дават правото като техен мандатьор да принуди със сила султана да приеме цариградските решения, уточни проф. Петков. И точно това съдържат "Основите на мира" от 19 януари 1878 г. Затова и решенията в Одрин са в полза на българите, както и на останалите балкански страни. Но, заради дадените жертви, заради това, че Русия излиза като победител от войната, в споразумението от Одрин руснаците настояват, че България няма да се състои от два вилаета, а ще бъде единно княжество в същите граници, които е препоръчала Цариградската конференция на великите сили. Руските дипломати смятат, че великите сили, след като веднъж са признали очертанията на българските земи на Цариградската конференция, ще признаят същите граници за България от Одринските "Основи на мира". 
При Санстефанския договор, обаче виждаме по-различна карта, подчерта историкът. Там от Българското княжество са изключени някои земи от диоцеза на Екзархията, но пък то има удобен излаз на Егейско море, защото за Русия това е било важно. В момента, в който става известен Санстефанският договор, с широкия излаз на Егейско море за българското княжество, временно окупирано от руски войски, повечето западни държави се чувстват засегнати и започват да кроят планове как това да не се утвърди от предстоящия им общ конгрес. Така Санстефанският договор поставя Русия в много неприятна и неизгодна ситуация. Руските дипломати трябва да намерят подкрепа от останалите европейски столици преди свикването на Берлинския конгрес. Така се стига до тайното Англо-руско споразумение, подписано в Лондон на 18/30 май1878 г. между дипломатите граф Павел Шувалов и лорд Солсбъри, върху което стъпват решенията на Берлинския конгрес, посочи историкът.
Според проф. Петков в "Основите на мира" от 19 януари 1878 година за първи път се предвижда Българско княжество, но българската държава реално се създава в Търново, между февруари и април 1879 година, когато се събират депутатите от Учредителното събрание, изработват Конституцията и си избират княз. След 17 април 1879, когато е избран княз Александър Първи и особено след 26 юни, когато той полага клетва, България вече я има като държава.
Така дългата "бременност" от 20 април 1876 година до 26 юни 1879 година приключва с раждането на новата държава България на картата на Европа, подчерта историкът. Той припомни, че първото официално решение за честване на 19 февруари - деня на подписването на Санстефанския договор /3 март нов стил/ е с указ на княз Александър Първи от януари 1880 година. В него се предвижда "Честване деня на възшествието на престола на император Александър Втори и подписване на Санстефанский мир". 
Според проф. Петков все още е нужна обществена дискусия, която да определи коя от паметните дати, свързани с историческия процес на Освобождението, трябва да бъде обявена за празник, който да го символизира, но и да е обединителен за всички българи по света.



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)