Празникът на Велико Търново се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ при Клокотница

Празникът на Велико Търново се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.)  1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици.

През 1230 г. епирският владетел Теодор Комнин нахлува в българските предели. По това време на българския престол е цар Иван Асен II. В Търново той гради църква, която смята да превърне в своя фамилна гробница. Когато вестта за нахлуването на вероломния съсед стига до българската столица, църквата вече се зографисва. Царят свиква войската и на 9 март ­ в деня на Св. Четиридесет Севастийски мъченици, край днешното хасковско село Клокотница разгромява войските на нашественика. Българският владетел побеждава единствения си голям съперник на Балканите. Така започва триумфът на България като най-силната държава в европейския югоизток.

Владетелят посвещава новосъградения храм в Търново на светците, които са му помогнали да извоюва победата. Така църквата "Св. 40 мъченици" се превръща в храм на българската победа и мощ. В него цар Иван Асен поставя колона с паметен надпис като вечен спомен от клокотнишката битка:

"В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."

В "Св. 40 мъченици" цар Иван Асен II поставя и други две знакови колони. Едната също е победна. Върху нея е името на един от превзетите от хан Крум византийски градове ­ крепостта Родосто на Мраморно море. Издигната е в столицата Плиска и вероятно е част от портик с други подобни колони, ознаменуващи ханските победи. Другата колона е със строителен надпис на Крумовия син хан Омуртаг. Тя разказва за градежа на нов хански дворец на Дунава и завършва с известния философски текст:

"Човек дори и добре да живее ­ умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил."

Чрез тези две колони Иван Асен II недвусмислено е искал да покаже, че има безспорна приемственост между Първата българска държава и държавата, възстановена от неговия баща цар Асен I и чичовците му ­ цар Петър II и цар Калоян.

Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. Оттогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон.

След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването му определена заслуга имат будните жители на квартал “Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата “Св. Четиридесет мъченици” под наслов “Мой любим квартал”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град.