Една седмокласничка от Велико Търново в петък изчезна и беше открита вчера в Плевен. Издирването и впрегна ресурса на две областни дирекции на МВР – тези в Търново и Плевен, защото детето е родом от Плевен и от около година е в старата столица. За щастие, историята имаше добър край – момичето е открито живо и здраво.

Приказното /да, приказно!/ за мен в тази история беше, че всички нейни съученици като един скочиха в социалните мрежи и не само, а хукнаха да търсят Теодора. Седмокласниците, които вече е обидно да наричаме деца, показаха такава загриженост към момичето, такава обич, че впрегнаха и учителите си, само и само Теди да се намери. Повечето от тях са били наясно, че тя не бяга за първи път, че има семейни проблеми, но въпреки всичко те бяха разтревожени и я търсеха неистово. И точно затова им се възхитих – в тази трудна възраст, когато завистта между младите дами и бушуващите хормони при младите господа ражда разделение, този великотърновски клас показа, че за тях е важен ЧОВЕКЪТ ТЕДИ, а не момичето или гаджето.

Сигурна съм, че Теодора ще има много проблеми и занапред – като всеки нормален човек, който учи, работи, живее с някого… Сигурна съм, че и нейните съученици ще се сблъскат с тях, неизбежно е. Но знам, че ще се справят с тях. Тази съпричастност, която показаха съучениците на Теодора, ми дава смелостта да заявя, че бъдещето ни е в сигурни ръце. И само от нас, родителите и учителите, зависи да го опазим и насърчаваме.

Благословени сте, скъпи момчета и момичета! Продължавайте да сте добри и ще ви се върне!