Роналдо: Останах безмълвен от тифозите на Ювентус

Онова, което видях на този стадион улесни всичко

Новата голяма звезда на Ювентус и Серия А - Кристиано Роналдо, даде интервю, в който говори вече за климатизацията си с клуба, както и за началото си във футбола. Португалецът разкрива защо е избрал "Старата госпожа" и как е успял да вземе номер 7.

- Как се чувствате в Торино?
- Много добре, много съм щастлив. Отборът е много добър, изненада ме положително. Тренираме много здраво всеки ден, няма и един лек ден тук.

- Истина ли е това, че италианците тренират много здраво?
- Ами да, а и ми харесва как се трудят, самосъзнанието им. Големи професионалисти са и затова и се чувствам много уютно тук.

- Защо избрахте Ювентус?
- Има неща в живота, които се случват с причина, и сега точно това и стана. Не очаквах да заиграя тук, ала някои неща се случват някак естествено. Както всички знаят, Юве е един от най-добрите отбори в света и решението беше лесно. Разбира се, стореното от мен в Мадрид бе невероятно, спечелих всичко и имам много приятели там, пък и семейството ми живее в града. При все това, решението да дойда в този изключителен клуб беше лесно. От Юве доказаха, че ме искат най-силно от всички. Дадоха ми шанс и сега съм щастлив. Искам и тук да напиша история.

- Вкарахте един от най-хубавите голове в историята на Шампионската лига именно срещу Юве и получихте за награда овации на крака от неговата публика. Това повлия ли на решението Ви?
- Някои казват, че да, други – че не. Мога да кажа само, че малките детайли правят разликата, тъй че… Да речем, че онова, което видях на този стадион улесни всичко, честно казано. Съжалявам, че вкарах срещу настоящия си отбор, ала това е в миналото. Това беше най-хубавият гол в моята кариера и когато видях, че хората го аплодират, останах безмълвен. Никога не бях изживявал нещо подобно.

- Целта този сезон трофеят в Шампионската лига ли е?
- Естествено. Искам да спечеля тази купа с Юве. Ще дадем всичко, но няма да се вманиачаваме. Може да стане още тази година, ако ли не – след две или след три… Важното за този клуб е да печели Серия А и Купата на Италия, както и да стига същевременно далеч в Шампионската лига.

- Отстъпиха ви №7…
- Да, той ми е любимият. Говорих с клуба и с Хуан Куадрадо, който ми каза: „Няма проблем, отстъпвам ти го с голяма радост.” Всичко мина добре. Изненада ме готовността и на клуба, и на самия Куадрадо.

- Казвахте, че Алекс Фъргюсън е като баща за Вас. Продължавате ли да го мислите?
- Разбира се. Той беше свръхважен в началото на моята кариера. Когато пристигнах в Манчестър Юнайтед от Спортинг (Лисабон), още бях с португалски манталитет: прекалено много финтове, често вземах грешното решение на терена. Алекс ми помогна да се подобря. В Премиър Лийг играта е много твърда и той ме научи на всичко. Затова и го смятам за футболния си баща.

- Как се справяте със стреса?
- Не е лесно, но понякога обичам да играя под напрежение, положително напрежение. Нагърбването с твърде много отговорности може да се окаже негативно, но е част от работата, част е от това да си CR7. Не е проблем, зная как да се оправям.

- Как се чувствате с три нови дечица вкъщи?
- Невероятно е. Всеки ден научавам нещо ново. Хубаво е да ги виждаш как растат – въпросите, които ти задават, начинът, по който те гледат и ти се усмихват… Прекарвам идеално, наслаждавам се на всеки миг не само с най-големия Кристиано, който е на осем годинки. Винаги ми казват „тате” и усещането е невероятно. Сега имам две малки момиченца и едно момченце, които започват да говорят, да прохождат – това е чудесно пътуване. Те са моята мотивация да ставам всеки ден и да бъда успешен. Чувствам се благословен.

- Как прие Кристиано-младши идването на новите си братче и сестричета? Понякога децата стават ревниви, състезателни…
- Е, той си е много състезателен характер. Както бях и аз като малък, не обича да губи. Ще бъде като мен, сигурен съм на 100%. Гледам да го уча на някои неща, но решението за бъдещето му ще си е негово и аз винаги ще го подкрепям. Естествено, бих искал да стане футболист, защото и той споделя моята страст към играта. Има сила, техника, добър удар… но сам ще си реши, още е малък. Не искам да го притискам, въпреки че за мен би било сбъдната мечта да го видя как се превръща във футболист.

- Когато бяхте малък, имаше ли някой по-добър от Вас?
- Не мисля (б.и. – разсмива се). Имаше много добри играчи, с голям талант, ала психическият аспект е най-важното нещо. За да стигнеш до успеха, трябва да се жертваш. Помня как на 11, 12, 13 години имах все същата мечта – да стана футболист, и я осъществих благодарение на своите усилия. Това е, което прави разликата.

- В тези времена ли се зароди страстта Ви към футбола?
- Може би. Както вече казах, не бях особено добър в училище, но за мен животът е най-важното училище. На 11 годинки напуснах родителите си и отидох в друг град, а това беше много трудна стъпка. Трябваше да пораствам сам. Разбира се, имах своите другарчета, но не и семейството си. Беше тежко, но ми помогна да стана силен. Винаги има време да се научиш на нещо ново – вземаш една книга и се учиш. Това не е проблем за мен. Подобрих се много, дори научих английски (б.и. – засмива се). Достигнах добро ниво на общуване, хората ме разбират и това е най-важното.

- Използвате ли този си манталитет и в други отношения? Например, харесвате модата, да се обличате добре…
- Не особено. Не съм вманиачен по външността си, аз съм си хубавец по природа (б.и. – смее се). Това е шега, но всичко е важно: да имаш добър външен вид, добър аромат… Това не важи само за жените, а и за всички. Кой не обича да види някого добре облечен, без значение дали мъже, или жени!? Това е част от нашата култура. Тъй че един детайл прави разликата.

- Гледате ли други спортове в свободното си време?
- Да, обичам например битките в UFC, също така тениса и баскетбола. Тенисът на маса е вторият спорт, в който нещата ми се получават най-добре. Най-много обаче гледам битките в UFC.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов