Велико Търново е център на националните чествания

Днес отбелязваме 110 години от обявяването на Независимостта на България.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява Независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта пет века забвение.

Ден преди обявяването на Независимостта княз Фердинанд слиза от княжеския кораб, с който пътувал от Виена до Русе и там вече се качва на княжеския влак, който потегля към Търново. Пристига на гара "Две могили", където парната машина трябва да презареди с вода. Тогава князът и мин.-председателят Александър Малинов започват да нахвърлят в най-общи линии съдържанието на манифеста. Престояват около 2 часа, като охраняващата рота е строена на гарата. След което влакът тръгва (към 14 ч.) и час и половина по-късно пристига в Търново. Решават, че Фердинанд ще преспи във влака. Междувременно градският глашатай е минал и е съобщил, че ще се състои много важно събитие (без да бъде обявено какво точно) и всички градски първенци с голяма част от жителите на Търново чакат на Централна гара царския влак, който се знае, че вече е пристигнал. По някаква причина обаче влакът не отива на Централна гара, а на гара "Трапезица". Това не е било случайно, защото тогавашния кмет Иван Вителов чакал на гарата с пишещата си машина. През нощта князът и мин.-председателят оформили текста на документа, след което е бил подаден на градоначалника през прозореца и той седнал на гарата и напечатал вече на пишеща машина първите два или три екземпляра. В Регионалния исторически музей във Велико Търново се пази именно второто копие от този текст. През това време гражданите научават, че Фердинанд ще слезе на "Трапезица" и всички хукват натам. Както пише един съвременен източник: "И на този ден най-доволни бяха файтонаджиите".

Имало е и още едно объркване. Гражданите се качили на хълма Царевец, защото мислели, че там ще се случи събитието. Обаче, минавайки по Владишкия мост, князът решава първо да посети църквата "Св. Четиридесет мъченици", където да отдаде почит на своите царски предшественици. Там имало вече събрало се мнозинство и именно тогава Фердинанд прочита за пръв път манифеста. Хората, които са на хълма, виждайки, че нещо се случва в църквата, хукват надолу и някои направо са се търкаляли по склона. Царят, за да уважи гражданството, се качва на Царевец, прочита манифеста още веднъж и тръгва шествие към града.

Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердинанд I", а главната улица-булевард на улица "22 септември".

Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.

Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.

Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.