Апостолът е доведен от Ловеч

На 28 декември Левски е доведен от Ловеч в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на Търновският революционен комитет правят извънредно заседание за освобождаването на Левски, но не успяват. Опит да освободят Левски подготвят и правят и други съратници на Апостола. Група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско под ръководството на Атанас Узунов подготвят чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски, като са смятали, че той ще бъде откаран в Истанбул.

На 4 януари 1873 година призори Васил Левски е закаран в София. На същия ден е проведен първият му разпит от извънредната комисия, начело с Али Саиб паша. Следващите четири дни Левски е разпитван, но не само че не предава никого, но и прави всичко възможно да облекчи съдбата на арестуваните дейци. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.

На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. Левски се държи достойно. При този процес са арестувани, съдени и осъдени само хора от района на дейност на Димитър Общи Орханийско, Тетевенско и Софийско.

Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

Левски е обесен край София на 6/18 февруари. Днес мястото е в центъра на града и на него е издигнат паметник на Апостола.