Най-висок ръст на доходите има при завършилите природоматематически специалности

Животът

29-12-2018, 16:00

Снимка:

архив

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Безработицата сред абсолвентите е под 4% във всички професионални направления

Професионалните направления, от които завършващите студенти получават най-висок среден доход и той бележи ръст, са „Математика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Комуникационна и компютърна техника“, следвани от „Металургия“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Обществено здраве“, „ Електротехника, електроника и информатика“ и „Военно дело“. Това показват резултатите на Рейтинговата система на висшите училища за 2018 г.

Тези професионални направления са свързани с отраслите, в които е налице засилено развитие през последните години. Тези сфери в най-голяма степен допринасят и за износа и за формирането на добавена стойност. Това от една страна са енергетиката и добивната промишленост, а от друга - отраслите, които благодарение на инвестициите от последните десетилетия днес успяват да бъдат конкурентни и на международните пазари, като електроника, мехатроника и машиностроене. Според министъра на образованието там може да се очаква най-висок ръст на доходите и през следващите 10 години, но е вероятно да продължи и недостигът на кадри. Третата група са отрасли, насочени към грижата за здравето и индустриите за здравословен начин на живот – основно медицина и фармация.

 

И трите направления изискват задълбочено изучаване на природни науки и математика. С оглед на данните инженерно-техническите специалности носят най-сериозна реализация. Това е и сигнал към учениците и кандидат-студентите, че изборът на обучение по математика и природни науки е изключително рентабилен. Увеличава се обаче и интересът към професионално направление “Педагогика“, и в по-малка степен в професионално направление „Педагогика на обучението по…“ . Тъй като до момента не може да се компенсира спада от предходни години, МОН ще предприеме допълнителни мерки да засили интереса на завършващите гимназисти да се включат в педагогическо образование и в педагогическа професия.

 

Част от показателите на Рейтинговата система се използват за изготвянето на комплексна оценка за качеството и съответствие с потребностите на пазара на труда, въз основа на които се диференцира субсидията за издръжка на обучението в държавните висши училища /ДВУ/. Тя се явява и информационна база за определянето на коефициентите за промяна в приема по професионални направления в ДВУ.

Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 година потвърждава наличието на устойчива тенденция към подобряване на реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната и намаляване процента на безработица сред тях. Трайно се повишава и средният осигурителен доход, както и научната активност на висшите училища през последните години.

 

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. За първи път от 2011 г. насам, безработицата сред завършилите не надхвърля 4% в нито едно професионално направление. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“(19,67%).

Данните показват, че делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,44% от над 4% през 2013 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 49,26% през тази от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1151 лв. през 2018 г., при нива от 1075 лв. през 2017 г. и 867 лв. през 2014 г.

 

Наблюдава се обаче наличие на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище, дори и в рамките на едно и също професионално направление. В някои професионални направления, сред които са и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висшите училища често достигат два пъти. Значително по-малки разлики между реализацията на завършилите в различни висши училища се наблюдават в професионалните направления „Медицина“, „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Военно дело“. При тях показателите за реализация на завършилите имат сходни стойности независимо от завършеното конкретно висше училище.

 

През последните 5 години значително се подобрява цитируемостта на научните публикации на българските висши училища. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Макар броят на студентите през 2018 година да намалява с близо 15% в сравнение с 2013 година, в 5 професионални направления (ПН) има увеличение на студентите с около и над 30%. Най-голямо е нарастването на броя на студентите в направления „Медицина“ (81%), „Военно дело“ (52%), „Стоматология“ (45%), „Здравни грижи“ (37%) и „Ветеринарна медицина“ (30%). По брой студенти професионално направление „Медицина“ изпреварва „Право“, класирайки се на 4 място сред най-масовите направления в българското висше образование с 10 885 студенти. „Медицина“ отстъпва само на "Икономика" (41 937), "Администрация и управление" (18 186) и "Педагогика" (13 430). Студентите в направление „Педагогика“ са се увеличили с близо 10%, което е много добра тенденция, защото едно от най-значимите предизвикателства в системата на предучилищното и училищното образование е да бъде осигурена с педагогически специалисти в дългосрочен план.

 

Сравнително голям спад в броя на студентите се наблюдава в най-масовите професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ (около и над 30%), което е резултат и от намаляване на план-приема в тези направления.

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 6% през 2018 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (близо 53% от студентите в направлението са чужденци) и „Стоматология“ (39%).

В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионални направления „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“ (64% от студентите в тези направления, се обучават в частни висши училища), както и в направленията „Администрация и управление“ и „Национална сигурност“ (над 40%).

 

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Тя съдържа и информация за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.

Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (http://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени стандартизирани класации на висшите училища по професионални направления и в същото време имат възможност да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.

 



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)