Великотърновци почетоха паметта на жертвите на комунизма

Животът

01-02-2019, 11:39

Снимка:

ПП ГЕРБ

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

МГЕРБ – Велико Търново: Старата столица е град на горди герои и тук никога не е имало партизани

На 1 февруари – официален Ден за почит към жертвите на комунизма, великотърновци сведоха глави пред паметта на своите съграждани, избити след 9 септември 1944 г. По инициатива на младежите в ГЕРБ, бе отслужена заупокойна молитва на лобното място на разстреляните общо 204 лекари, учители, свещеници, аптекари, търговци, войници и други, неудобни на тогавашния режим великотърновци. Зверството е извършено в Южния парк, (днес „Дружба“), където телата са били хвърлени в общ гроб. На мястото се издига възпоменателен кръст, при който бе отслужена панихида. Имената на онези от жертвите, които днес са известни, бяха прочетени за упокой от отец Асен. Сред тях е например производителят на лимонада Пантелей Давидов, чийто 15-годишен син по-късно е обесен заради саботаж.

„Събирайки се тук, за пореден път припомняме за този ужас. Днес истински си пожелавам демокрацията да е здрава като бетона, излят в основите на възпоменателния кръст в парка“, коментира областният координатор на МГЕРБ Георги Недев.

Фактите от миналото припомни пред присъстващите историкът Емил Врежаков. „На 1 февруари 1945 г., няколко дни преди екзекуциите във Велико Търново, по решение на Народния съд са екзекутирани царските регенти, всички министри от две български правителства, 126 народни представители и много офицери. Издадени са 2730 смъртни присъди, в противоречие с действащите закони, Търновска конституция и Наказателния кодекс. Убийствата стават средство за отстраняване на политически конкуренти или са плод на лично-битови вражди. За да имат основание за извършеното, комунистите представят властта преди 9 септември 1944 г. като „фашистка”, но категорично мнение на всички учени е, че в България фашистко управление не се установява. Липсва основния елемент - фашистка партия, която да се слее с държавата. Фашизоидните организации са били държани встрани от властта и са маргинализирани, дори след като България сключва съюз с Германия през 1941 г. Преди 9 септември 1944 г. в България няма тоталитарна фашистка система“, обясни историкът Врежаков, който е и член на областното ръководство на МГЕРБ.

Митът за „българския фашизъм” създава мит за мащабната „антифашистка” съпротива на партизанското движение. От дневника на „вожда“ Георги Димитров обаче става ясно, че в град Търново партизани никога не е имало. „Димитров пише, че справка на ЦК на Българска работническа партия (комунисти) от 12 март 1944 г. относно числения състав на партизанските отряди посочва, че в 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека, има окръзи само с по няколко десетки партизани, а в Русенски, Бургаски и Търновски въобще не съществува партизанско движение“, разказа историкът.

След установяване на комунистическата власт убийствата на офицери, адвокати, съдии, лекари, писатели и търговци продължават месеци. Много от присъдите, включително във Велико Търново, са издадени посмъртно, за да узаконят вече извършените без съд убийства. Такъв е случаят с търновеца ген. Атанас Стефанов, убит без съд и присъда на 12 септември 1944 г. Атанас Стефанов завършва военното училище, награден е с Орден за храброст в Балканската война като командир на 6-та рота на търновския 18-и Етърски пехотен полк. В Първата световна война по свое желание остава командир на 6-а рота в Етърски полк, за който казва: „Аз се бях сродил с войниците, които водих в боя, заедно с които търпях лишения и трудности, и заедно с които излагах живота си на опасност”. През Втората световна война ген. Стефанов е командир на 4-та българска армия. Превратът на 9 септември 1944 г. го заварва в Министерство на войната. На 10 септември той вече е в Дупница на фронт срещу германците, изпълнявайки военния си дълг, но на 12 септември е убит от комунистката Гръбчева на път от София за Плевен. Опелото се извършва в църквата „Св. Марина” в Търново. Мъртвият ген. Стефанов е осъден посмъртно на 2 април 1945 г. от II състав на Плевенският народен съд, за да се оправдае убийството му. Всички семейни имоти са конфискувани, а единствената му дъщеря Кръстина е лишена от наследство. През 1993 г. тя подава молба за отмяна на присъдата за да изчисти името на баща си. Решението се протака при правителствата на Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов и Стефан Софиянски и едва на 28 януари 1998 г., при управлението на Иван Костов Върховният касационен съд дава отговор, но оставя без уважение предложението за отмяна на присъдата.

Жертва на Народния съд става и ген. Никола Михов – роден в Търново, участник в обсадата на Одрин 1912-1913 г., герой от боевете при Тутракан през Първата световна война. Награден с Орден за храброст, Орден за военни заслуги и Княжески орден „Св. Александър”. Той укрепва армията като военен министър в правителството на проф. Богдан Филов през Втората световна война. Екзекутиран е с целия министерски съвет на 1 февруари 1945 г.

На тази дата е убит и търновският ген. Рашко Атанасов, награждаван два пъти с Орден за храброст, воювал за обединението на българската нация в Балканските войни и Първата Световна война.

Богдан Велизаров, командир на 18-и пехотен Етърски полк и началник на Търновския гарнизон е Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г.

Печална е съдбата на ген. Иван Попов, герой от войните за национално обединение, награждаван два пъти с Орден за храброст. През 30-те години на ХХ век той е началник на пехотната школа в Търново и допринася за изграждането на българското офицерство. За дейността си, този доблестен родолюбец получава от комунистите 15 години затвор. В затвора е хвърлен и ген. Никола Недев – носител на Възпоменателен кръст „За независимостта на България”, Орден за храброст, Орден за военни заслуги и царски орден „Св. Александър”.

Трябва да помним тези горди търновци – герои, категорични са младежите в ГЕРБ, които за поредна година преклонят глава пред техните подвизи и сполетялата ги трагична съдба. „Всички трябва да помним печалната им участ и това е пътят, за да не бъдат повторени никога подобни събития, в които българи се изправят срещу българи“, коментира Емил Врежаков. По думите на областния координатор Георги Недев днес повече от всякога българите имаме нужда от национално обединение, а то може да се случи по пътя на помирението и познаването на историческата истина за събитията миналото.



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)