Отбелязва се по инициатива на покойния Папа Йоан Павел II

11 февруари е определен в международния календар като Световен ден на болните (World Day of the Sick). Това събитие се възприема по-скоро като социално движение, насочено към подпомагане на хората, които спадат към тъжната категория на болните.

Световният ден на болните се отбелязва по инициативата на покойния Папа Йоан Павел II. В специалното послание, написано по този повод, Папата отбелязал, че ежегодното честване на Световният ден на пациента има определена цел.

Тази цел е "да се предаде усещането на многобройният медицински персонал на католическите организации, на вярващите, на цялото гражданско общество за необходимостта от по-добри грижи за болни и немощни и облекчяване на тяхното страдание".

През 1991 г. папа Йоан Павел II е бил диагностициран с болестта на Паркинсон.

За първи път Световен ден на болните се е чествал на 11 февруари 1993 г. Според легендата именно на този ден във френския град Лурд преди много векове се явила Дева Мария. Света Богородица, Дева Мария от Лурд, излекувала страдащите, превръщайки се по този начин в символа на спасителя на болните.

Българите най-често боледуват от респираторни, сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, сочат данните на здравната статистика. В списъка на най-често срещаните, т. нар. социално значими заболявания, следват еднокринните, онкологичните, предаваните по полов път.

Острите инфекции на дихателните пътища могат да бъдат предизвикани от повече от 250 микроорганизми. Около 70% от децата боледуват от 2 до 6 пъти годишно в училищна възраст. Родителите боледуват от два до три пъти по–рядко. Правилната диагноза и адекватното лечение са решаващи за лечението и избягване на повтарящи се и хронични инфекции на дихателната система. 

Профилактичните мерки включват правилен хранителен режим, закалителни процедури, приложението на специфични имуностимулатори или активна имунопрофилактика с противогрипна ваксина.

Сърдечносъдовите заболявания включват артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, атеросклероза и други. Въпреки че това са заболявания на възрастните, предпоставките за тяхното възникване се подготвят още в детска възраст – наследствено предразположение, начин на живот, начин на хранене. 

В детска възраст основният фактор за появата на повишено кръвно налягане е неправилното хранене, свързано с консумацията на прекалено големи количества храни, богати на мазнини, въглехидрати и готварска сол.

Установено е, че прехранването, затлъстяването и респективно ограниченият двигателен режим са своеобразен рисков фактор, който води до появата на хипертония от 2 до 4 пъти по–често.

За повишено кръвно налягане се считат стойности над 130/80 мм живачен стълб. При лошо контролиране на кръвното налягане и наличието на рискови фактори (тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, дислипидемия, фамилна обремененост, затлъстяване, нарушен глюкозен толеранс, захарен диабет и др.) се проявяват различни усложнения като сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, остър инфаркт на миокарда, които сериозно могат на увредят здравето на човека и да доведат до инвалидизация и внезапна смърт.

Мозъчносъдовите заболявания се свързват с проблеми от страна на нервната система и развитието на преходни мозъчни нарушения – най-често това са нарушения в паметта, концентрацията, познавателните функции, болестта на Алцхаймер, исхемичен или хеморагичен инсулт.

Те се срещат в по–късна възраст, но нарастването на стреса, неправилното хранене и непълноценното физическо натоварване, ранната проява на артериална хипертония, нейното игнориране и неправилно лечение, както и тютюнопушенето все повече свалят възрастовата граница към по-младите пациенти.

Профилактиката на тези заболявания е свързана предимно с правилния начин на хранене, редовни физически занимания, избягване на прекалена консумация на алкохол, кафе, тютюнопушене, дрога и храни с повишено съдържание на мазнини.

От групата на ендокринните заболявания най-голяма социална значимост има захарният диабет. Той се характеризира с повишено ниво на кръвната захар (глюкоза) в организма, което се дължи на отслабената реакция на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото.

Ефектите на захарния диабет включват дългосрочно увреждане, нарушена функция и недостатъчност на различните органи.

Заболеваемостта и смъртността при диабетиците е значително повишена в сравнение с хората на тяхната възраст, които не страдат от това заболяване. Според редица проучвания 25% от пациентите вече имат усложнения при поставянето на диагнозата диабет.

Ето защо целенасоченият скрининг, ранното откриване на захарния диабет, доброто обучение на болните и правилното лечение могат да доведат до предотвратяване или забавяне нa усложненията. Медикаментозното и немедикаментозното лечение на диабета целят да поддържат кръвната захар в стойности, близки до нормалните.

Това гарантира намален риск от усложнения. 

Злокачествените новообразувания (онкологични заболявания) са причина за една десета от смъртните случаи и заемат второ място по този показател в повечето развити страни.

Терминът „рак” се използва като родово понятие за обозначаване на над 100 различни заболявания, включително злокачествените тумори с различна локализация. Това, което ги обединява, е нарушаването на механизма, регулиращ нормалния растеж на клетките, тяхното неконтролируемо разрастване, проникване в околните тъкани и разпространенияе в други органи.

Установено е, че появата на раковите заболявания отново е следствие от условията на средата, начина на живот и бита на хората (влиянието на канцерогенни агенти от атмосферата, привички и навици на индивидите, професионални заболявания, сексуално поведение и други).

При направени изследвания в развитите страни е установено, че 35% от раковите заболявания са свързани с нерационалното хранене, 30% – с тютюнопушенето и около 35% с други причини /вируси, хормони, радиация, индустриални канцерогени/. 

Профилактиката, заедно с ранното откриване, лечението и грижите, е ключов момент от цялостната борба с рака.

Полово предваните болести /сифилис, трипер, мулуски, кондиломи, СПИН, хепатит В и др./, както и наркоманията, бележат невероятен скок в проявлението си, като възрастовата граница слиза в училищна възраст: 12 – 13 год.

Причините за това са комплексни и тяхното преодоляване е свързано с повишаване на качеството на информацията, която учениците получават от различните медии, интернет и др. 

Макар в последните години думата профилактика да е доста експлоатирана, това остава най-важната част от грижата за собственото ни здраве. Обикновено ходенето на профилактични прегледи се свърза със загуба на време, но и това е тенденция, която се променя все по-бързо.

Вече съществуват модерни медицински центрове, в които могат да бъдат направени всички необходими профилактични изследвания, като пациентът спестява време и разполага с екип от специалисти на едно и също място.

Лекарите припомнят, че открита навреме, никоя болест не е смъртна присъда.