Интересни факти за мартениците, които може би не знаете

Празникът на Баба Марта се празнува по нашите земи от хилядолетия. Той се свързва с идването на пролетта и края на зимата, с новото начало.

Има много предания и легенди, които разказват от къде тръгва обичаят с мартениците. Някои от тях звучат като приказки, а други имат исторически корени, но всички те имат нещо общо - усуканите бял и червен конец, които носим за здраве.

Ето и няколко любопитни факта за мартениците, които може би не знаете:

Първи март е празникът на Баба Марта, образ от традиционния български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски традиции.

Освен в България, с мартеници се закичват в съседна Румъния (украшението се нарича мърцишор), както и в Молдова, Албания, Македония и някои части на Северна Гърция и Западните покрайнини.

Гръцките етнолози свързват този обичай с древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове на плодородието. В някои части на южната ни съседка има обичай да се връзва вълнен преплетен конец на дясната ръка и на левия крак.

Според румънските вярвания пък идеята за мартеницата идва от древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Обичаят е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия.

Червеният цвят предпазва от уроки, белият носи здраве и щастие.

В българските обичаи червеното е символ на майчината кръв, а бялото на майчиното мляко. Усуквайки двата цвята заедно се съчетава онова, което дава живот и подпомага развитието на живота.

Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнството той започва да се приема като символ на девствеността и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.

Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.

Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква винаги наляво. Според традициите невестите носят мартениците отдясно, а момите — отляво.

Какво се прави с мартениците

Мартеничките никога не трябва да се хвърлят, защото се вярва, че ако човек направи това, то той изхвърля и късмета си. Вместо това те се закачат на разцъфнало овощно дръвче.

В някои краища на страната обичаят повелява да бъдат слагани под голям камък и след девет дни да се проверява какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце; ако има други по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък; а, ако има червеи – ще се въдят много коне.

На други места хвърляли мартениците в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.

На 1 март жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.