3-ти март е определен за национален празник през 1991 г.

Денят на Освобождението на България от османско владичество 3 март е националният празник на България от 1991 г.

Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г., който ознаменува Освобождението на България, е подписан на избраната дата 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов с.тил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.

През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II (наричан признателно в България Цар Освободител). Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско владичество от 1888 г.

Скоро след 9 септември 1944 г. е обявен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено.

Отново се отбелязва (но не като официален празник) всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България воини от Руската империя(включително от откъсналата се по-късно Финландия) и Княжество Румъния.

С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник (тоест и неработен платен ден), като става вече национален празник в Република България.