Адвокат Йордан Цветанов: „Длъжници сме на първите ни законотворци, които са работели, водени от истински патриотизъм“

Мисия

10-04-2019, 14:07

Снимка:

община Велико Търново

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Юристът подкрепи каузата 16 април да бъде обявен за официален празник в България

Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни, а 16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник в България - около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици, които за целта сформираха Инициативен комитет. Идеята се ражда във връзка с мащабните чествания и богата програма, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде Велико Търново. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица ще заседава тържествено 44-ото Народно събрание на Република България.
В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.

 

Йордан Цветанов, адвокат и председател на УС на Фондация „Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“:

„Длъжници сме на първите ни законотворци, които са работели, водени от истински патриотизъм“

 

 

Г-н Цветанов, Вие сте един от най-дейните членове на инициативния комитет, който е в основата на честванията по случай 140 години от приемането на Търновската конституция. Защо застанахте зад тази кауза?

 

Това, че Велико Търново ще е център на националните чествания по случай 140 години от приемането на Търновската конституция е напълно естествено. Тази годишнина  е важна не само за града ни, но и за цялата страна. Приемането на Търновската конституция, която е една от най-демократичните за времето си в Европа, създава здрава основа за развитието на свободна България. Бих казал дори, че тя допринася за стабилизирането на политическата ситуация на Балканите. Членовете на инициативния комитет сме удовлетворени, че  честванията  са  под  патронажа на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и че на 16 април в сградата на Учредителното събрание ще се проведе  тържествено заседание на Парламента. За мен една от най-родолюбивите прояви е, че същия ден, в един и същи час във всички български училища ще се състои „Урок по Конституция“ - това е лична инициатива на г-жа Караянчева. По този начин идеите на Търновската конституция ще достигнат до всички български деца и младежи.

Благодарни сме на  кмета на Велико Търново Даниел Панов за подкрепата и активната дейност по организацията и реализацията на тържествата и за пълната му съпричастност..

 

Както вече е ясно, инициативният комитет внесе две основни предложения. Едното  е Велико Търново да получи статут на историческа и  духовна  столица. Другото   е 16 април – Денят на Търновската конституция, да стане официален празник.

 

И двете предложения имат своята логична, идейна и емоционална основа. Те водят своето начало от далечната 1879 година, когато на 3 април, при дебатите в Учредителното събрание, големият държавник и политик Драган Цанков заявява: „Ние имаме две столици: Търново - историческа и духовна, и София – правителствена!“, а след това  депутатът Петър Гинчев го подкрепя: „Затуй Велико Търново е било и ще бъде духовната и историческа столица на България!“. Сега, 140 години по-късно, имаме привилегията и отговорността тази идея да стане реалност. От една страна -  като отдадем заслуженото на нашите първи законотворци и  значението на датата 16 април, и от друга страна - като работим за каузата Велико Търново да получи официален статут на историческа и духовна столица.

Относно второто ни предложение - да не забравяме, че в над 70 страни по света националните празници са дните на приемане на техните демократични конституции. Което означава, че много нации са отдали значимото на този акт. Не само за историците, но и за всички българи е ясно, че държавността в България се ражда именно с Търновската конституция. Тук ще си позволя да цитирам видния ни историк проф. Милко Палангурски, който казва: „Има Конституция – има държава. Няма Конституция – няма държава“.

 

 Един от акцентите на празничните 15 и 16 април е именно представянето на забележителната монография на проф. Палангурски „Бащите на Българската конституция - Мрежата на националната тъкан“.

 

Центърът за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ взе решение да  издаде  книгата, защото извършеното от „бащите на българската конституция“, важна част от които са адвокатите, е актуално и днес. Проницателността на учредителите, техният патриотизъм и мисъл за просперитета на България не  трябва да се забравят, а да са водещи и за днешните законотворци.  

Благодаря на проф. Палангурски за огромния му труд по създаването на тази книга. Верен на своя перфекционизъм и атрактивно перо, той представя по един изключително интересен начин биографиите, миналото  и бъдещето на депутатите учредители в Търновското събрание. От монографията става ясно как при приемане на Търновската конституция са съчетани националният интерес и българските традиции с  модерните европейски ценности. Проф. Палангурски е избрал интересен начин да покаже биографиите на учредителите. Направил е това в осем отделни глави - духовниците, юристите, лекарите, търговците, творците, учителите, малцинствата и поборниците. Става ясно, че когато целта е благополучието на България, няма значение каква е професията  на народните представители и коя прослойка те представляват.  Според автора „това са личности, които не само водят, но формират и олицетворяват българската нация такава, каквато е – с всичките й силни и слаби черти... За тях Търновската конституция е светиня. Достатъчно е да споменем, че в ковчега на дядо Цеко войвода до християнския кръст слагат екземпляр от Конституцията....“

Точно заради този патриотизъм, който е водил първите ни законотворци, си заслужава да им отдадем заслужена почит с честванията, по случай 140 години от приемането на Търновската конституция. И да опитаме да пренесем оня празничен дух, който е владеел града ни тогава, сега, век и 40 години по-късно.       

В своя  анализ проф. Палангурски не пропуска да опише дори облеклото на първите законотворци - тогавашния елит на нацията, а именно - от  облеклата тип алафранга, повлияни от западните модни тенденции, през харамийските униформи, до народните носии и  отличителните атрибути на малцинствата и различните вероизповедания.

От името на Центъра за обучение на адвокати благодаря на издателство „Фабер“ и на неговия собственик Нейко Генчев, който е и автор на корицата.  

 

На 15 април във Велико Търново за пръв път свое изнесено тържествено заседание ще проведе Конституционният съд на Република България. Като юрист как оценявате това събитие?

 

Голяма чест за Велико Търново е, че конституционните съдии избраха емблематичната зала в музей „Възраждане и Учредително събрание“, за  да проведат свое изнесено заседание. Тук е мястото да спомена, че в  някои  държави седалищата на конституционните съдилища са извън административните столици  - например в Германия, в Русия и т.н. Защо да не си пожелаем Конституционният съд да заседава по-често в историческата и духовна столица на България?

 

Какво ще пожелаете на колегите си юристи преди професионалния ви празник?

 

Пожелавам на всички юристи, а и на всички граждани на нашата страна, на 16 април да се поздравят с „Честит Ден на Конституцията!“ и този ден да стане официален празник!    

Пожелавам на колегите да са отговорни, да са вдъхновени и да работят за утвърждаване на България като правова държава! Ще си позволя да цитирам един от най-великите юристи на България проф. Живко Сталев: „Правова държава има там, където нормативно заповяданото е фактически съществуващо“

      

 



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)