Върху тухла е намерена част от надпис на латински от 4-5 век

Гюлета от 16 век, както и множество древни монети и керамика откри проф.Николай Овчаров при разкопки на крепостта „Калето” в Свищов. Още миналата година проучвателят видял твърдината в крайдунавския град. Смятал, че е била много по-жестоко разрушена през 1810 г.при изтеглянето на руските войски, но се оказало, че тя е доста добре запазена. „Тук са правени кратки разкопки през 1961 г.от Въло Вълов, но сега с помощта на община Свищов, извършваме сериозни проучвания. Те имат за цел крепостта да бъде експонирана и да стане един от основните обекти за културен туризъм в района”, подчерта проф.Овчаров. Той изтъкна, че свищовската крепост се оказала с множество интересни данни.

„Тя е една от най-добре документираните. Първото писмено сведение за нея е още от 1385 г. Но особено важно е сведението на османския хронист Мехмед Нешри, който описва завоюването на България. След превземането на Търново, османските войски се насочват към Дунав и започват да покоряват крепостите покрай реката. Тогава пада и Свищов, но пада много героично, защото е имало силна отбрана на крепостта”, обяснява проф.Овчаров. Археологът уточнява, че има данни за замъка на крепостта, а градът се е разпростирал по склоновете около калето.

„Замъкът се вижда добре от миниатюри от началото на 19 век. Много е богата историята му от 15-18 век, когато е бил османска крепост. Знае се, че тук е бил локализиран малък гарнизон, защото през този район е минавал един от важните пътища, т.нар. свищовски път към Влахия. Не случайно около Свищов се разиграват доста драматични битки през 15-16 век, когато е бил и големия сблъсък между Османската империя и влашкото воеводство, което укрепва през този период. Знаем, че през зимата на 1461-1462 година Влад Цепеш, по-известен като Дракула обсажда крепостта и я превзема след тежка битка и както пише в едно писмо до унгарския крал, са убити 410 турци. Част от тях са умъртвени по любимия му начин чрез набиване на кол. Писмото е от февруари 1462 г. , което показва, че въпросната зима той е изкарал в замъка на свищовската крепост. Друг влашки воевода-Михаил Храбри, но вече през следващия век, прави на два пъти опити да покори крепостта. Градът е превзет, но замъкът удържа нашествениците”, обяснява проф.Николай Овчаров.

Това е описано от османския пътешественик Евлия Челеби през 17 век. От неговите хроники става ясно, че замъкът е със 7 кули, вътре има цистерна за вода, къща за коменданта, джамия, а преди това и църква. „Три гравюри се пазят във Виена от началото на 19 век, които показват замъка почти напълно запазен. След поредната руско-турска война, руснаците са навлезли дълбоко на юг, а преди да се изтеглят от Дунав, взривяват крепостите покрай реката, включително и свищовската. Оказа се обаче, че не е било много силно взривяването, а по-скоро калето е било опожарено. Така днес крепостта е в един доста запазен вид”, подчертава проф.Овчаров. Проучвателят казва, че десет дни от началото на разкопките, вече има представа за последните периоди в археологията. „Първо попаднахме на калдъръма от началото на 19 век, а непосредствено под него започват следите от пожарищата. Малко по-надолу пък в друг пласт от 15-16 век, излязоха много характерни ядра или гюлета за колеврина. Това е едно от първите оръдия, използвани през 16 век. Вероятно тези гюлета показват точно тези военни сблъсъци между Граф Дракула и османците. Надолу навлизаме в средновековния български пласт като открихме римски монети , монети на Андроник II, на сина му Михаил, който е византийски император, има и български монети. Натъкнахме се и на керамика, която е доказателство за доста интензивния живот, който се е водил на това място в продължение на столетия”, категоричен е проф.Овчаров.

Интерес представлява друг артефакт. Върху тухла е намерен част от надпис на латински от 4-5 век. Чете се съкращението на „кохорта”. Хипотезата на проучвателя е, че става дума за последния период от присъствието на римляните по тези земи. „Знаем, че са били в центъра на Първи Италийски легион в Нове в края на Свищов, но през 4-5 век в следствие на варварските нашествия, древно-римския град става незащитен, изоставен е и тогава се изгражда късноантичната крепост”, казва проф.Овчаров. Местна легенда гласи, че Граф Дракула е живял по българските земи с местна жена и дори че е имал наследник, но тези данни засега не се потвърждават. Продължава проучването на архитектурата от средновековния български период. Проучванията ще са до 15 юни. За едномесечните разкопки, община Свищов е осигурила финансиране в размер на 30 000 лева. „Находките и запазените зидове задължават разкопките да продължат и през идната година”, категоричен е проф.Николай Овчаров.