Ген. Сава Муткуров слага първите си нашивки на 3 юни 1872 година - velikotarnovo.utre.bg

Ген. Сава Муткуров слага първите си нашивки на 3 юни 1872 година

03 юни 2019, 09:05 | Мария Христова
  • Снимка:
    архив

  • Снимка:
    архив

Видният търновец е първият български генерал и единственият офицер, носител на първата степен на ордена „За храброст”

Сава Атанасов Муткуров е роден в Търново на 04/16 декември 1852 година. Син е на Атанас Медникаров, по-късно Муткуров. Фамилното име на бащата идва от прозвището „муткур“ - вид морски бозайник, подобен на делфина. Каква е връзката на фамилията с този прякор обаче, не е ясно. Това, което е известно, е, че бащата на Сава Муткуров е бил заможен човек. Името на майка му не е известно. Предполага се, че е била дъщеря на Пеню Ахтар и Стойна Пенева. Братя са му хаджи Петър Муткуров и П.Атанасов Муткуров, а сестрата Люба Атанасова Муткурова се омъжва за полковник Димитър Карадимов и приема фамилията Карадимова. Първоначалното си образование Сава Муткуров получава в родния си град, а по-късно заедно с майка си отива в Цариград, където постъпва във военно-медицинското училище. Така може да посещава по-често брат си - хаджи Петър Муткуров, който лежи в затвора за участието си заедно в Хаджиставревата буна от 1862 г. заедно с Георги Живков. Майка му и той се опитват да го освободят от затвора, но усилията им се провалят и Петър умира зад решетките. Тогава Сава Муткуров отива в Одеса и постъпва в Юнкерското пехотно училище. Мотивите са ясни - да се подготви, за да отмъсти за смъртта на брат си. На 3 юни 1872 г. получава първите си нашивки. Произведен е в чин портупей-юнкер, а на 25 декември същата година Муткуров получава първия си офицерски чин прапоршчик и е зачислен в 98-ми Дерпски полк. По време на Сръбско – турската война си подава оставката и на 19 май 1876 г. отива в Букурещ, където взема дейно участие в съставянето на българските доброволчески чети за Сърбия, след което и той самият заминава за бойното поле. Дали по това време са се срещнали с другия велик търновец и братов съратник Георги Живков, който също е бил зает с българските доброволци, не знаем със сигурност. След края на войната Муткуров се връща в Русия, където е зачислен в 25 Волински /Волынский/ полк. По време на Руско-турската война (1877-78 г.) участва под командването на ген.-майор Драгомиров при преминаването на Дунав на 15 юни при Свищов и в боевете за превземане на града. За участието си в тази битка е отличен с орден „Св.Станислав“ - III-та степен с мечове. Взема участие в боевете в района на днешното село Садовец в област Плевен, по- късно и в боевете на Шипка, и стига чак до Одрин. За проявената храброст и мъжество, показани в боевете на Шипка, получава и втория си орден „Св.Анна“ - III-та степен с мечове и е бил произведен в чин поручик /старши лейтенант/.

След края на Руско-турската война Сава Муткуров е зачислен като офицер в 21-ва Пловдивска дружина, а след създаването на Източна Румелия, е назначен за завеждащ оръжието и облеклото на жандармерията. На 12 август 1881 г. е произведен в чин капитан, а на 16 април 1882 г. е бил назначен за директор на администрацията и жандармерията в Главния щаб. На 30 октомври 1883 г. е произведен в чин майор. На 22 август 1885 г. става командир на Айтоската дружина. Взема дейно участие в Съединението. На 29 август 1885 г. Муткуров, заедно с Димитър Ризов, се срещат с княз Александър Батенберг край Шумен, за да го убедят в каузата на Съединението. След провъзгласяването му, е избран за член на временното Румелийско правителство. Два дена по-късно Сава Муткуров е произведен в чин подполковник от княз Батенберг и е изпратен като командир на войската към турската граница. След обявяването на война от Сърбия, Муткуров и армията му в безпрецедентен поход от южната граница се придвижват на западната, където влизат в бой с агресора. Началник е на войските, които се сражават при Цариброд и командва десния фланг и центъра при настъплението и превземането на Пирот. Именно тази победа и готвеното настъпление към Ниш кара Австро-Унгария да се намеси и да заплаши, че ако българите продължат, ще срещнат щиковете на нейната армия.

След войната подп. Муткуров е назначен за началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пеша бригада. Като такъв го заварва преврата от 9 август 1886 г. Необмислената постъпка на превратаджиите поставя България пред сложна обстановка. Поставя на карта акта на Съединението, защото фактическият резултат от него е, че за губернатор на Източна Румелия султанът назначава българския княз. Така, за да умилостивят разгневената, заради съединението, Русия, група офицери, създавайки политическа суматоха в България, дават възможност от нея да се възползват турците, които да си върнат властта над Румелия или реваншистки настроената Сърбия. Говори се и за нова окупация от Русия. Тази политическа обстановка и обичта на военните към княз Батенберг, който прегръща каузата им за Съединението, води до това, че ръководените от Муткуров офицери от Пловдивския гарнизон не откликват на извършените в София действия. Считат извършеното за предателско дело и смятат,че трябва да направят нещо. На 10- ти говорят с поверените им войници:

„- Ами, доволни ли сте, че изпъдиха княза?

- Не сме доволни, господин началник!

- Защо не сте доволни?

- Господин началник, Негово височество княз Александър направи Съединението, води ни на война, с него победихме враговете, сега да го изпъдим, е хем срамота от хората, хем грехота пред Бога.“

След като се организира с верните на княза войски, Муткуров се заема да сондира и мнението на великите сили чрез консулите им в Пловдив. Получава подкрепа на английския консул за връщането на княза. Имайки подкрепата на офицерите, войската и консула, в 20 часа е обявен контрапреврата и е превзета телеграфната станция. Хората ликуват, събрани на площада. По телеграфа разбира, че и други части са недоволни от извършения преврат и започват консолидацията им. Нужното политическо лице, което да ръководи контрапреврата намира в лицето на председателя на НС Стефан Стамболов, който по това време е в Търново и търси военна подкрепа, с чиято помощ да се противопостави на извършеното предателство. Тогава на 11-ти сутринта двата центъра на контрапреврата най-после успяват да се свържат. Стамболов напълно одобрява извършеното от Муткуров и го провъзгласява „за главнокомандующи на войските на двете Българии.”

На 12-ти привържениците на преврата са вече изолирани в София и Шумен. На 16-ти Муткуров съсредоточава силите си покрай Ихтиман, а на 17-ти те са вече на бивак до Горубленските ханчета. На 18-ти е посрещнат с цветя в София Някои от детронаторите бягат, други са арестувани. Успехът на контрапреврата е частичен. Върналият се на 17 август княз Батенберг остава на престола до 26-ти, когато абдикира, под натиск на руския император Александър III и напуска България окончателно.

В назначения от него регентски съвет влиза наред със Стамболов и Каравелов, и Сава Муткуров. На 24 октомври при откриването на 3-тото ВНС от регентството подава оставка Каравелов, като на негово място е избран Георги Живков. По това време Муткуров е натоварен със задачата да раздаде бойните знамена на войската. Работата му не е лека, поради занижената дисциплина и опитите за непокорство към регентството, което се подстрекава от избягалите офицери русофили, създали в Румъния революционен комитет със задача да се подготви въоръжено въстание в България срещу регентството и правителството. Връх на този заговор е офицерският бунт в Силистра и Русе от февруари 1887 г.,който е потушен бързо. Основната задача на регентството е намиране на нов княз. То успява да я изпълни с избирането на Фердинад. След пристигането си в България, Фердинад произвежда Сава Муткуров в чин полковник и го награждава заедно с другите регенти през септември 1887г. с орден „За храброст”- I-ва степен. Муткуров е единственият български офицер, награден с първата степен на този орден. Орденът е присъден за управлението на България в смутните времена на безкняжие. На 30 август 1887 г. полковник Муткуров е назначен за военен министър в правителството на Стамболов. На 6 декември същата година се жени за Мара Стамболова – най-малката сестра на Стефан Стамболов. От брака им имат две деца - Атанас и Венета. Сава Муткуров успява да върне разклатената след преврата дисциплина в армията, да я превъоръжи и да запази България от чуждо посегателство. Разболява се зле и с указ №1 от 4 февруари 1891 г. оставката му е приета. На 14 февруари с „Височайши рескрип” е произведен в чин генерал-майор и се назначава за инспектор на пехотата – длъжност, която се очаква да поеме след оздравяването си. Обнародването на този княжески указ е на 4 март в ДВ, което прави Сава Муткуров първият български генерал. Два дена след това, на 6 март, в ДВ е обнародвано решението за производството в генералски чин на Данаил Николаев. Генерал Муткуров заминава на лечение в Италия. Умира на 4 март в Неапол в театъра Сан Карло. Обстоятелствата около смъртта му са неизвестни но едва ли умира от болестта си, щом е бил на театър. Предполага се, че става жертва в борбата за надмощие между Стамболов и Фердинанд, или е отровен от дългата ръка на руската империя, която му отмъщава за Съединението и контрапреврата. Синът му Атанас умира без да остави наследници, а дъщеря му Венета се омъжва за Александър Кисьов, който също достига чин генерал и заема поста военен министър. Родът им е запазен и до днес.

Паметта за този велик български офицер ще бъде възстановена с откриване на паметник в родния му град – Велико Търново, на 6 септември - Деня на Съединението!

 



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета