Държавата дава по 20 000 лева на трите екипа археолози за проучвания това лято на Цитаделата в Търново

Около 14 млн.лева са необходими за реставрация и консервация на разкритите археологически структури на крепостта Трапезица във Велико Търново. За да се наваксат тези дейности, които бяха забавените през последните години, трябва държавата да отпуска поне по 500 000 лева годишно, защото голяма част от разкритията се рушат. 40 % от църква № 8, където са се пазили мощите на Св.Иван Рилски са рухнали, въпреки че има изготвен проект за консервация от преди 7-8 години. Това обяви главният архитект на крепостта Пламен Цанев. Той апелира да бъде изготвен и специален кадастрален план на целия средновековен град, който се е намирал на хълма. "Всеки археолог заснема и документира своите обекти, но липсва цялостна карта. Ако бъде изработена такава, това ще помогне за по-доброто планиране на отпусканите средства, а не финансирането да е кампанийно", коментира арх.Цанев. Той поясни, че за средства за реставрационно-консервационни дейности може да се кандидатства от еврофондовете по ОП "Региони в растеж" за опазване на културно-историческото наследство, по които се отпускат до 10 млн.лева. Три археологически екипа ще правят проучвания на Цитаделата в старата столица през настоящия сезон. Изследователите ще работят поетапно на различни сектори свързани с градоустройството, фортефикацията и църковната архитектура на хълма. За дейността на всеки от екипите, които са под ръководството на археолозите проф.Константин Тотев, доц.Мирко Робов и доц.Деян Робовянов от Министерството на културата са осигурени по 20 000 лева. Предстоящите проучвания са синхронизирани с Министерството на културата. Проф. Константин Тотев информира, че за поредна година ще копае в северния сектор. Освен това екипът му ще проучва две големи сгради в този район, както и некропола на новооткритата църква № 23, където очаква да излязат нови погребения.Храмът е с богата стенописна украса. Находката е излязла непосредствено до западната крепостна стена, до кула или бастион. „Уникални фрески, изпълнени в стила на Търновската живописна школа, отличават тази църква. Те са датирани към XIII век, когато е изграден и самият храм. От земята излязоха десетки фрагменти с човешки образи, каквито няма в никоя друга църква на Трапезица. Много красива живопис е и има дори изображения на светци в цял ръст", обясни проф. Константин Тотев. Той допълни, че при проучванията през годините са открити 4-5 нови църкви. Доц. Рабовянов ще проучва югозападния сектор, където откри поредната нова църква и продължи изследването на въпросния храм. Той е с богати стенописи и с интересни находки с висока експозиционна стойност като уникална каменна икона в олтара, 9 кръста, обкови на религиозни предмети и др. "В южната част на крепостта излязоха останки от голям жилищен квартал, който се е развил през 14 век. Открита е и църква № 22. Тя е действала като енорийски храм. Остава да се допроучат некропола и новата главна улица, която е свързвала югозападната порта с вътрешността на града и църква № 8, която е с голяма щерна", изтъкна доц.Робовянов. Археологът доц.Мирко Робов пък ще продължи изследването на Епископията на Трапезица. При последните разкопки през 2014 г. и през 2018 г. доц. Робов е изследвал феодален комплекс пред църкви с номера 3 и 4. Откритият от него в сградата на обитаване костен жезъл, дал основание да се смята, че това е жилище на епископ. "Трапезица може да стане атрактивен туристически обект. Необходимо е обаче новооткритите архитектурни паметници да бъдат обединени в един маршрут, който да обхваща Източната част на крепостта, църквите с номера 3 4, 13,14 и да стига до Музейната сграда. Там пък всяка година да бъде представяна поне по една експозиция с находки, открити при проучванията", допълни арх.Цанев. Той и тримата археолози уточниха, че крепостта Трапезица се простира на площ от 78 декара, като 65 % от територията на калето изобщо не е проучвана.