Днес си спомняме за просветителя Христаки Павлович - velikotarnovo.utre.bg

Днес си спомняме за просветителя Христаки Павлович

21 юли 2019, 07:00 | Мария Христова
  • Снимка:
    архив

Издава „Царственик или история болгарская” - осъвременен препис на Паисиевата творба

През 1804 година в Дупница се ражда Христаки Павлович. Израства в заможно за времето си семейство. Но първите две деца на родителите му Павел и Мария умират преждевременно, затова, когато Христаки е на път да се роди, баща му се обрича пред бог, че ако детето е мъжко, ще го даде да служи на Свети Иван Рилски. За щастие, детето Христо се ражда живо и здраво и след време баща му изпраща сина си в Рилската Света Обител.

В манастира идват на поклонение свищовски първенци, които след като се запознават с младия Христаки, оценяват неговите качества и му предлагат да стане учител в Свищов. Така през 1831 г., с благословията на духовния си баща отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов.

Веднага с идването си, в долната махала на града Христаки основава първото българско славяно-елинско училище с две степени. В първата степен децата се учат да четат и пишат, а в по-висшата Павлович преподава граматика по учебника на Мразович, аритметика, българска история, риторика и логика на български език. В училището е въведен взаимоучителния метод на организация.

По сведения на вестник Нова зора" Христаки Павлович подготвя почвата за утвърждаване на аритметиката като основен предмет и отваря вратата за по-сложни учебници от чужди автори. Този тип училища са мостът от схоластичното средновековно религиозно образование към светското училище на Новото време. В края на 20-те и началото на 30-те години на XIX век „Преображенското” свищовско училище, в което преподават Емануил Васкидович и Неофит Бозвели и училището на Христаки Павлович се освобождават от гръцкото влияние. В тях са застъпени още разнообразни образователни предмети, преподавани на български език.
В тези училища се образоват много от бъдещите строители и държавници на нова България - Петко Славейков, Драган Цанков, Григор Начевич и много други.

По това време и българското духовенство започва да се пробужда и да мисли за своето народно просвещение. В черквите в Свищов гръцкия език е въведен само в Преображенската черква, и то само в дясната страна, а в лявата си остава славянския език. През 1845 г. Гръцката Патриаршия издава разпореждане, с което поставя училищата изцяло във властта на местните гръцки архиереи, които единствено имат право да назначават учители. 
Българите се опълчват, защитавайки правото организационно училище да бъде подчинено само на българските общини и училищни настоятелства, които осигуряват издръжката му. От този момент борбата за училището тясно се преплита с борбата за национална църква. За изгонването на гръцките владици особен принос има Емануил Васкидович, а за съзнанието на свищовските жители - Христаки Павлович с издаването на своя „Царственик или история болгарская”, която е осъвременен препис на Паисиевата творба.

Това е най-важното съчинение на Христаки Павлович и е първи учебник по История. В нея е отделено и специално място на националната символика - лъвът, като древен символ на българите. Непосредствено под заглавието е изобразен българския герб. За кратко време „Царственикът” се разпространява между хората и в училищата. Всеки, който може да чете се снабдява с книгата и я учи наизуст, за да я разказва на тези, които не могат да четат. 

На 03.12.1833 г. Христаки Павлович се венчава за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – Севастия, която също е образована и грамотна за времето си жена. Имат осем деца, едно от тях е достойният им потомък Николай Х. Павлович, художникът, дал име на Българската рисувателна академия.
През 1848 година в България върлува епидемия от холера. От тази ужасна болест се заразява и Христаки Павлович и се бори с нея 16 дни. На 21 юли 1848 г., на 44 годишна възраст умира. Младата вдовица умира още на следващата 1849 година.

 



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета