132 години от коронацията на Фердинанд I в Търново за княз на българите

Животът

02-08-2019, 07:00

Снимка:

Блог Стара София

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Навършват се 116 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

На 2 август 1887 г. германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите. Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България. Тогава той е провъзгласен за цар - до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба.

Цар Фердинанд е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист. Той  се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Фердинанд е любител-филателист, страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитологическо дружество.

 

Също на 2 август, но през 1903 г., в Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание, организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.

Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает - на 19 август, Преображение Господне.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 000 войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.

Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи. Въпреки тях, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 г.



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)