Тя е подготвена от директора и главен редактор белгийския дипломат Огюст Мьолман

На 6 май 1893г. престижното  френско  издание La REVUE  DIPLOMATIQUE  представя на челната си страница министъра на просвещението Георги Живков.  Статията е подготвена от директора и главен редактор белгийския дипломат Огюст Мьолман .  На страниците на седмичника се отразяват водещите политически събития в Европа и се представят кралски особи, престолонаследници, премиери, министири, дипломатически агенти, духовни водачи.  Изданието е запазено в Български Историчски Архив. Ето и самата статия:

Г-н ГЕОРГИ ЖИВКОВ

Министър на народното просвещение на България

Както много пъти сме го отбелязвали на тези страници, именно в областта на просвещението действията на българското правителство са най-решителни и най-полезни. И ако  великите дела почти винаги намират нужните хора, които да ги извършат, то това тъй често потвърждавано правило и в случая няма никакво изключение. Страстното усърдие на българските управляващи в  делото на образованието на всички нива намери за свой защитник Г. Живков. Адвокат ли е? Не. Ако във Франция тогата отваря врати към всяко поприще - и то напълно оправдано поради качествата,  които предполага и които изисква -  в тези нови земи професионалистите са предпочитани поради доверието, което внушават и страстта, с която се заемат да реформират недостатъците, от които вероятно са страдали и лично.

Роден в Търново през 1844, Георги Живков е посветил себе си и живота си на образованието. Учителства в Русчук, във Варна, в Ески-Джумая, още по турско време създава педагогически журнал със заглавие Книжевен имот за децата,  т.е. Литературна съкровищница за децата, който се радва на голям и напълно заслужен успех.

Не мислете,  че тези му занимания го отдалечават от политиката. Те никак не попречват на Живков да съдейства на борбата за независимост. Името му влиза в историята през  1862, 1867, 1868 г. С дело и със слово дава сериозна подкрепа на иредентизма[1].  Вестникът е Свобода и с достоен за възхищение плам пропагандира идеята за отхвърляне на отоманското върховенство.

Естествено, намираме името на Живков и през 1876 в Сърбия, в редиците на българските доброволци и по-късно като член на делегацията, акредитирана от България при крал Милан. Без колебание можем да заявим, че няма нито един акт на независимост, към който този пламенен патриот да не е дал своя принос.

С влизането на Русите в Търново Живков е избран за кмет на родния си град. След подписването на мирния договор донесъл освобождение на българите, Георги Живков заема последователно длъжностите губернатор на София, училищен инспектор във Варна и Русчук, директор на гимназията във Варна. Избиран е за член на всички Народни събрания, за него е запазена честта да председателства Великото народно събрание във Велико Търново, свикано през 1886 г. да избере нов княз. Той наследи  Петко Каравелов като регент и даже в момента, когато пишем тези редове, отсъствието на княза, заминал за Италия заради женитбата си и на министър-председателя, който трябваше да го придружи, отново постави г-н Живков на този пост. И няма значение, че временният регент не се възприема в качеството си на държавен глава, ако искате наистина да му окажете почит  - говорете за него като за министъра на народното просвещение. И наистина нито за миг по време на политическата му кариера не e забравял грижата за този жизненоважен въпрос – просвещението на народа. България му дължи бързото умножаване на училищата както и възхода на едно прелюбопитно литературно движение. Благодарение на неговото ръководство се родиха безброй списания – неуморни разпространители на знания във всички области на науката.

Създател и велик жрец на образованието, бихме желали да продължи на тази неразривно свързана с името му, сякаш създадена специално за него длъжност в името на напредъка на умовете, на просвещението на българския дух, чиито бъдни висини никой не съзира по-добре от г-н Живков.

Огюст Мьолман

Редакционна статия в сп Ревю дипломатик, бр. 18, 6 май 1893 г

Превод  -  Мариела  Царкова