Велико Търново празнува Съединението с почит към ген. Сава Муткуров

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година.

В Деня на Съединението на България днес във Велико Търново тържествено ще бъде открит паметник на ген. Сама Муткуров. Той ще бъде поставен в парк „Марно поле”, а в 11,15 ч. ще бъде открит със заупокойна молитва и освещаване, които ще извърши Великотърновският митрополит Григорий. Слово при откриването на монумента ще поднесе заместник-кметът на община Велико Търново проф. Георги Камарашев, който е и председател на Инициативния комитет, двигател на идеята за паметника.

Денят на Съединението в старата българска столица ще бъде отбелязан с военен ритуал за издигане на националното знаме в 10,30 ч. пред сградата на общината. Към жители и гости ще се обърне кметът инж. Даниел Панов, а литературна композиция ще поднесат възпитаници на Природо-математическа гимназия „Васил Друмев”.

Вечерта от 21,30 ч. ще бъде излъчен аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина”.