Авторът композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война

На 8 септември 1964 г. с указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн „Мила Родино”. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина”, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино” за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино” става национален химн. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда Стара планина”, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино” - в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.

Цветан Радославов се ражда на 20 април 1863 година в Свищов. Сърдечна и неразделна е дружбата и приятелството между Цветан Радославов, Иван Шишманов и Алеко Константинов. Дядовците и бащите на тримата приятели са заможни търговци и видни общественици, които вземат дейно участие във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано полагат похвални грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска писменост им преподава Емануил Васкидович, учат музика с Янко Мустаков, рисуват под ръководството на първия български художник с академично образование Николай Павлович.

На 6. ІХ. 1885 г. крал Милан струпва на границата ни две силно въоражени армии. За бран на застрашената Родина, под знамената са свикани и българските студенти в чужбина. Когато влизат в български води, устремили взор към извисените хребети на Балкана, те по даден знак подемат за пръв път на българска земя непозната патриотична песен: 

.
Горда Стара планина 
до ней север се синей, 
слънце Витош позлатява, 
към Цариград се белей. 

Мила Родина, ти си земен рай 
твойта хубост, твойта прелест 
ах, те нямат край! 

Хайде българи напред! 
Към Балкана да вървим, 
там се почна бой ужасен 
за свобода на нашия народ.

.
Като израз на българския патриотичен дух, песента се приема с голямо въодушевление и синовно преклонение пред българската земя. Тогава никой не се сеща да попита кой е автора на тази патриотична песен. Всъщност, песента се ражда много преди този епизод още във Виена. Както разказва Цветан Радославов в студентските му години често се събирали с руски, полски и шведски колеги. Когато трябвало да попеят, българските студенти не знаели нищо хубаво и завършено, а той вече имал готова песента „Горда Стара планина”. Научили песента и след няколко събирания вече всички я знаели. Години по-късно, пред свои колеги той разказва: ”Създадох тази „Горда Стара планина”, като неведнъж съм се възхищавал от прелестите на България. И най-после можах да изразя чувствата си към своята Родина и да намеря съответната нотировка. Защото винаги изпитвах неизразим възторг, когато погледът ми обладаваше дивния простор на родината.” 

Дълги години за българската културна общественост остават неизвестни времето и обстоятелствата, при които е родена любимата на всяко българско сърце песен „Мила Родина”. Дори сестрите на Цветан дълго време не знаят, че песента е сътворена от техния „батьо”, а те с удоволствие я пеят на семейните сбирки. Не знаят и колегите и учениците му. Години наред песента се обнародва в сборници и учебници като народна, а причина за това е феноменалната скромност на твореца й. През годините Цветан Радославов потвърждава своето авторство единствено, когато е разкрит случайно от един от посветените в тайната.