Тя изцелявала страдащи и болни хора

Текла била наследница на знатен род от град Икония. Била вече сгодена за красивия и умен младеж Фамир, когато познала Христовата вяра от най-близките ученици на Христос-апостолите Павел и Варнава, които проповядвали през това време в града. Думите на светите отци били толкова силни, че Текла решила да посвети целият си живот на Бог.

Годеникът й много се огорчил от решението на Текла. По негова молба началникът на града затворил апостол Павел в тъмница, като се надявал това да вразуми непримиримата девойка. Вместо разкаяние Текла пожелала да сподели съдбата на своя духовен учител. Избягала от дома си и отишла при него да му служи така, както дъщеря служи на баща си.

Дързостта на Текла накарала управителя да поиска за нея най-страшното наказание - да бъде изгорена жива на клада. Когато кладата била готова, гордата християнка сама скочила в нея. Бог бил милостив към светицата и я спасил.

Свободна, Текла напуснала града, намерила апостол Павел и станала негова постоянна спътница. Затова Църквата я нарекла "равноапостолна". Но скоро тя била изправена пред ново изпитание.

По време на една от проповедите им в Антиохия в красивата Текла се влюбил управителят на града Александър. Той пожелал да се ожени за нея. Отказът на девицата силно го разгневил и той заповядал да я хвърлят на дивите зверове. И този път Текла останала невредима. Хвърлили светицата в яма с отровни змии и други гадинки, но тя пак оцеляла.

Изплашен от невероятната сила на мъченицата, Александър и върнал свободата. До края на живота си св. Текла прекарала на едно пусто място, където помагала на бедни и безпомощни, изцелявала страдащи и болни хора.