300 експерти ще работят по проект за активното стареене у нас - velikotarnovo.utre.bg

300 експерти ще работят по проект за активното стареене у нас

05 октомври 2019, 10:00 | Мария Христова
  • Снимка:
    pixabay.com

Проектът ще предостави подкрепа на 10 икономически сектора, 120 предприятия и 2000 заети лица

Представители на браншовите камари на дървообработващата и мебелната промишленост, металургичната индустрия, машиностроенето, химическата промишленост, строителството, туризма, производителите на пиво и др. участваха в работна среща в Българската стопанска камара във връзка със стартирането на проект, посветен на т. нар. активно стареене.

Проектът, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа, се финансира с 1,7 млн. лв. от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и ще бъде изпълняван от Стопанската камара, в партньорство с КНСБ, през следващите две години, се казва в съобщението на Камарата.

В рамките на проекта ще бъдат осъществени проучвания, изследвания и анализи, ще бъдат разработени методически материали, секторни стратегии и политики за насърчаване и подпомагане на процесите, свързани с активното стареене и внедряване на междугенерационния подход.

В изпълнението на проекта ще бъдат ангажирани над 300 експерти от Българската стопанска камара и членуващи в нея браншови и регионални сдружения на работодателите, експерти от КНСБ, мениджъри и специалисти "човешки ресурси". Проектът ще предостави подкрепа на 10 икономически сектора, 120 предприятия и 2000 заети лица.

Продължителността на живота нараства. За 26 години, в периода 1992 - 2018 г., средната продължителност на живота на населението в България се е увеличила със седем години. Прогнозите за следващите 30 години са, че средната продължителност на живота ще надхвърли 85 години. Човешкият потенциал на т.нар. "трето поколение" става все по-важен. Отделно, около 1,5 млн. пенсионирали се български граждани разполагат с капацитет (опит, знания, мъдрост), за да продължат да допринасят за обществото, и трябва да им се даде възможност да останат на пазара на труда и да бъдат професионално активни за по-дълъг период. Разбира се, тук има разумна възрастова граница за професионална активност, която е различна за отделните хора, но обикновено гравитира около 70-75 години. Това предоставя допълнителни икономически възможности, по-добро качество на живот и по-различна съдба от тази на рутинното остаряване.

Работната сила застарява и това не е само национална, а глобална тенденция. По-възрастните работници на 55-65 и повече години, представляват все по-голяма част от работната сила в България. През 2003 г. те са съставлявали 12%, докато през 2019 г. вече са над 23%. Според изследване на Световната банка (2016) страната ни е на едно от първите места по рязък спад на трудоспособното население. През 2010 г. средната възраст на работната сила е била 35-39 г., но съгласно прогнозите до 2030 г. тя ще стане 50-54 г. и, ако тенденцията се запази, до 2050 г. средната възраст на трудоспособното население у нас ще бъде 60-64 години. Днес трима работещи в България подкрепят един пенсионер. След 40 години това съотношение ще бъде 1,7/1. Това поставя сериозни предизвикателства пред състоянието на човешкия капитал и икономиката, пред пенсионната система, здравното осигуряване, социалната защита, пред отношенията между поколенията и социалната структура на нашето общество.

Работодателите са силно заинтересовани, но все още са неподготвени за предизвикателствата и трудностите, породени от демографската криза и дефицита (количествен и качествен) на работна сила. В голяма част от предприятията липсват практически инструменти и среда, чрез които тези процеси да бъдат управлявани.

 

 



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета