Дължим я на словенеца Антон Безеншек

Днес се навършват 140 г. от създаването на родната стенография. След Освобождението за новосъздаденият български парламент били необходими стенографи. Българска стенография нямало, затова правителството поканило словенеца Антон Безеншек да създаде такава.

Безеншек, като сам признавал, не владеел добре в началото български език, поради което в приспособената от него система се налагало да се правят много поправки – задача, с която той добре се справял. Скоро обаче неговите български ученици, поради собствени финансови и други интереси, започнали да спъват реформите – не искали да променят учебниците, издавани от тях, което по това време е било особено трудоемка работа.

След 9 септември 1944 г. всички стенографски организации били закрити и на тяхно място се създал Държавния стенографски институт. Назрели неудържими вълни за промени в стенографията. Проведени са два конкурса за нови системи – първият в края на 60-те години, вторият в края на 80-те и двата фалшифицирани.

Като първо нововъведение се посочва „Българска стенография“ от Христо Попконстантинов, един от първите ученици на Безеншек през 1887 г. През 1913 г. излиза последното издание на Безеншек, което той нарича „реформено“, с някои минимални промени. Наскоро след това Безеншек умира и започнатото дело бива прекъснато, преди всичко от авторите на стенографски учебници начело с Гълъбов и Телбизов.

На 21 ноември 1931 г. Георги Ботев чете реферат пред събранието на дружество „Бързопис“ на тема „Недъзи и реформи в българската стенография“, в което прави сериозна и задълбочена критика на българската стенография. Започва усилено движение за реформи. Министерството на народното просвещение назначава на няколко пъти комисии за изработване на нови основи на българската стенография, всичките приключили работата си без резултат поради разногласия.

Първият реформаторски учебник излиза през 1934 г.