Александър Христов бе награден на официална церемония в Пловдив

Победител в IX-тия Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ за автори до 45-годишна възраст е Александър Христов от Велико Търново. Победителите бяха оповестени на официална церемония в Културен център „Тракарт“ в Пловдив.

Организатори на конкурса, който е анонимен и се провежда ежегодно, са Община Пловдив и Дружество на писателите – Пловдив, със съдействието на ИК „Хермес“, ПУ „П. Хилендарски“, г-жа Тони Симидчиева, с медийното партньорство на БНР – Радио Пловдив, и БНТ 2, с любезното домакинство на Културен център „Тракарт“, Пловдив.

Наградният фонд, осигурен от Община Пловдив, е в размер на 1200 лв, разпределени както следва – 600 лв. за първа награда, 400 лв. – за втора и 200 лв. – за трета.

Традиционна е и наградата от 200 лв. и грамота, осигурени от Филологически факултет на ПУ „П. Хилендарски“.

Две награди са осигурени и от партньорите на конкурса - Специална награда за млад поет – 300 лв., осигурени от Радио Пловдив  и вечеря и нощувка за двама в хотел „Одеон“ – Пловдив.

Втора награда печели Оля Стоянова от София, а трета – Недялка Георгиева от Асеновград.

Специалният приз от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ получи Вангел Имреоров от Пловдив.

Специалната награда за млад поет, давана от Радио Пловдив отиде при Ана Цанкова от град Кърджали.

Другата специална награда, осигурена от хотел „Одеон“, получи Милена Райчева от град Варна.

Победителите бяха избрани от жури в състав Антон Баев, Станислава Станоева и Здравко Дечев, които разгледаха творбите на общо 49 участници от цялата страна и определиха победителите IX-ия Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“.

Александър Христов Христов е български поет, писател, литературовед.

Роден на 12.07.1990 г. в гр. Елена, Великотърновска област. Завършва специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, следва магистратура „Литература и култура“ в университета, приключва обучение по програма „Еразъм+“ във Варшавския университет, Полша. През септември 2017 г. издържа успешно обявения докторантски конкурс по докторска програма „Българска литература“, специалност „Българска литература след Освобождението“ (редовно обучение), към катедра „Българска литература“ на Филологическия факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Удостоен с личната стипендия на ректора на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов (2017). През 2014 г. е сред лауреатите на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (Стара Загора), през 2016 г. е сред отличените в направление „Белетристика“ на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ (Шумен), носител е на наградата на Академичния съвет на ВТУ за 2015 г., на Съпътстваща награда на националния поетически конкурс „Христо Фотев“ (Бургас, 2018), Първо място в направление „Поезия“ от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ на Шуменския университет (2018), Първа награда за поезия от конкурса „Пурпурно перо“ (2019), Първа награда в Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ – Пловдив (2019). Член на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Един от авторите в сборника на клуба „Протуберанси“ (ИК „Хермес“, Пловдив, 2017), където участва и с фотографии, и в т. I на антологията за съвременна българска поезия „Зоната“ (2017). Участва в научни конференции. Има публикации в LiterNet, „Литературен вестник“, „Кръстопът“, „Балкански калейдоскоп“, „Manu propria“, алманах „Света гора“ и др. Един от създателите на сайта за литература и изкуство „Кадър 25“ (съвместно с Нели Килирова).

         Автор на поетическата книга „Кръстопътна обител“ (изд. „ДАР-РХ“, В. Търново, 2017).

Александър Христов

Толкова вода има да прелива –

и ето ни – с бавното отстояване

на бук или на ясен,

но вероятно стеблото

няма да издържи, докато набъбва,

разпуква се, свисти

прелялото море, дъждът отеква,

свири, приглася,

докато треперят облаците

над града

като пръсти на тромпетисти:

достатъчно е,

че нищо не е пълно

без свободно място

за дърветата, за бурята

и може би

за хората.

Очакване

Очаква се да знам

кои са знаците,

да не се губя в светлини,

в облаци, в движението

на полувидимите минувачи,

но помня, че ми е присъщо

да не забелязвам,

че съм тук, когато сянка

след сянка, история

след история

бързат да ме понесат

към небето, за да върнат

друг обратно.

Отблясък

Да беше море, да прелее,

да беше човек, да напусна,

но сковал лодка от думите,

ще изплувам до рамката,

до брега и сигурно е илюзия,

че сме на палубата, че няма

платна, че е достатъчно

да търсиш мярата,

а в теб да остава

само отблясъка.