Датата се свързва с освещаването на храм-паметника „Свето Преображение Господне” в гр. Болград

На 29 октомври се отбелязва Денят на Бесарабските българи. Датата се свързва с освещаването на храм-паметника „Свето Преображение Господне” в гр. Болград, станало през 1838 година. Официално е решено тя да се обяви за празник през 1938 г.

Идеята е на главния секретар на патриотичното движение „Отец Паисий” Димитър Тодоров. В своето обръщение към читателите на в. „Българска Бесарабия”, излязъл в брой единствен на 28 ноември 1938 г., той пише:

„Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават, неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, 100 г. след освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник „Свето Преображение Господне” – да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух.”

След прекъсване в ХХ век, честването е възстановено след 1989 година.
Денят на бесарабските българи е ден за отдаване на дължимото им за развитието на България и опазване на българската идентичност. Сред тях са Ангел Кънчев – заместник на Апостола на свободата Васил Левски, министър-председатели на България – Александър Малинов и Димитър Греков, академик Александър Теодоров – Балан, първият ректор на СУ, проф. Димитър Агура – един от първите преподаватели по история в СУ, проф. Иван Вулпев – първи български оперен бас, преподавател по оперно пеене в Българската държавна консерватория, шестима генерали от българската армия: генерал-полковник Данаил Николаев; генерал-полковник Георги Тодоров, генерал-лейтенант Иван Колев и много старши офицери.