Той е един от 12-те апостоли

Православната църква отбелязва днес паметта на единия от 12-те апостоли – Матей. Св. ев. Матей бил митничар или по църковному „митар" - събирач на данъци, по времето, когато дошъл обещаният Месия. Тази професия била с голямо презрение у юдеите, понеже митарят събирал данъци от Божия народ за езическото римско правителство. Митарите освен това били твърде користолюбиви люде. В св. Евангелие (Мат. 9:9; Марк 2:14) се разказва, че Иисус Христос, след като изцерил парализиран човек, отишъл към Тивериадското езеро, недалеч от град Капернаум. Там Христос се спрял на място, където събирали данъци. Като видял митничаря Матей, казал му: "Върви след мене!". Озарен от тази покана, отправена към него от Божествения Учител, св. Матей взел твърдо решение в себе си да последва призива на Господ, което доказва с целия си по-нататъшен живот. Паметта на този евангелист се чества на 16 ноември, защото това е денят на неговата мъченическа смърт.

След като чул поканата на Иисус Христос "Върви след мене!", възрадваният митар поканил Господа у дома си. Приготвил богата трапеза и Го приел, заедно с учениците Му. Факт е, че като видели Учителя на една маса с така необичаните митари, фарисеите (учените мъже измежду евреите) започнали да негодуват: "Защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?", питали те. Тогава Господ се обърнал и произнесъл паметните слова, така актуални и днес: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:12-13). Така Матей станал един от апостолите, последвали Христа.

За разлика от предишния му живот, изпълнен с лъжа, сребролюбие и други пороци, след като Матей повярвал, у него не останали никакви предишни грехове. Появил се сякаш нов човек-християнин и Матей станал най-верен ученик на Христа. Скоро той се удостоил да бъде причислен към лика на 12-те избрани апостоли. Заедно с другите ученици той съпровождал Иисус Христос при пътешествията Му в Галилея и Иудея, слушал божественото Му учение, виждал безбройните Му чудеса, ходел с проповед при всички, които желаели да чуят словата Господни, бил свидетел на кръстните страдания и изкупителната смърт на Спасителя и преславното Му възнесение на небето.
След възнесението Господне и слизането на Светия Дух върху апостолите свети ап. Матей отначало останал в Палестина и заедно с другите апостоли проповядвал Евангелието в Йерусалим и околностите му.

Когато дошло време Христовите апостоли да се разпръснат по различни страни и при различни народи, за да ги обърнат към Христовата вяра, Матей трябвало да напусне Йерусалим и да замине за Африка. Йерусалимските християни го молели настойчиво да им остави записани делата и учението на Иисус Христос. Другите апостоли, които по това време били в Йерусалим, дали съгласието си той да изпълни молбата им. Изпълнявайки общото желание, сам да реши да го стори, осем години след възнесението на Христа, свети Матей написал Евангелието, което и до днес е най-точният източник за живота и проповедите на въплътения Син Божий - Господ Иисус Христос. Именно защото носи благите слова на Бога, книгата, написана от Матей, е наречена Евангелие, което означава „блага вест".

Когато напуснал Йерусалим, свети апостол Матей проповядвал Евангелието в много страни. Благовестейки Христа, той преминал Македония, Сирия, Персия, Партия и Мидия, обиколил цяла Етиопия, която му се паднала по жребий, и я просветил със светлината на евангелския разум. Накрая, наставляван от Светия Дух, дошъл в земята на канибалите, един звероподобен народ. Той влязъл в град Мирмени и там започнал проповедта си, като обърнал неколцина към спасение. Там поставил за епископ своя спътник Платон и създал малка църква.
Светият апостол сам се изкачил на близката планина и пребивавал там в пост, като усърдно се молел на Бога за обръщането на този неверен народ. Господ му се явил в образа на юноша с жезъл в дясната си ръка и го приветствал. Той протегнал ръка, подал жезъла на светията и му заповядал да слезе от планината и да го забие пред вратите на устроената от него църква. "От този жезъл", казал Господ, "с Моята сила ще порасне високо дърво и то ще дава обилен плод, който с големината и сладостта си ще превъзхожда всички други плодове, а от корена му ще потече извор на чиста вода. Като се умият с водата, човекоядците ще придобият благообразие на лицето и всеки, който вкуси от плода, ще забрави зверските нрави и ще стане добър и кротък човек". С такова указание свише, утвърден във вярата, Матей продължил с дивна ревност своето дело сред канибалите.

Според житието на свети Матей, той приел жезъла от Господните ръце, слязъл от планината и отишъл в града, където изпълнил заповяданото. Князът на този град на име Фулвиан имал жена и син, обзети от бесове, които по молитвите на св. Матей били изцелени.
Първоначално князът се зарадвал, но впоследствие завидял, че - вместо на него - почести се отдавали на този малко познат чужденец. Затова решил да го погуби. След няколко опита Матей да бъде заловен, отново съпроводени с дивни чудеса, накрая самият княз се принудил да доведе в двореца си светия евангелист, уж за да му благодари, но с мисъл за неговото погубване. Св. Матей знаел за коварния план и сам подканил княза да го изпълни. С приковани към земята с гвоздеи ръце и нозе, св. ев. Матей бил подложен на ужасни страдания. На гърдите му горели дърва, според преданието, /.../ но мъките не довели до неговата смърт. Напротив, той излизал невредим след края на мъченията. Изумен от чудото, князът накрая пожелал да донесат неговите дванадесет златни идола и да ги поставят в кръг около огъня, като ги призовавал на помощ, та тяхната сила да попречи на апостола да се избави от пламъка и да се превърне в пепел. А в огъня светият апостол се молел на Господ на силите да покаже непобедимата Си сила, да яви безсилието на езическите богове и да посрами онези, които им се надяват. И внезапно огненият пламък с ужасен гръм се устремил върху златните идоли и те се разтопили като восък.

Много от присъстващите неверници били изгорени, а от разтопените идоли изригнал пламък, който в образа на змей се устремил към Фулвиан, така че той не могъл да избяга и да се избави от опасността, докато не призовал смирено апостола да го избави от гибелта. А Матей запретил на огъня и пламъкът веднага угаснал и подобието на огнен змей изчезнало. Фулвиан искал с почести да извади светия от огъня, но той се помолил и предал святата си душа в ръцете на Бога. Тогава князът заповядал да донесат златен одър и да положат на него честното тяло, неповредено от огъня, да го облекат в скъпоценни одежди и като го вдигнал заедно с велможите си, го внесъл в своя дворец. Но той още нямал съвършена вяра и заповядал да направят железен ковчег, да го запечатат с олово от всички страни и да го хвърлят в морето. Сам князът обещал, че ако не потъне във водата железният ковчег, тогава ще се кръсти заедно с целия народ. Ковчегът не потънал. Князът изпълнил обещанието си. Заедно с целия народ на тази страна той приел вярата в Спасителя. Всички били кръстени от оставения от евангелиста епископ Платон. Знаменателно е, че името, което получил в кръщението си князът, било по указание свише - Матей. След няколко години новият Матей се оттеглил от княжеското си царуване и по Божия милост станал епископ на тази страна.