По времето на Патриарх Евтимий паметта на св. Филотея се е празнувала на 28 май

Култът към преподобната Филотея е сред ярките примери за културното излъчване на Търново като сакрален център на българите и едно от най-значителните църковно-културни средища в православния свят. Тази византийска светица е живяла най-вероятно през IX-X в. в селището Моливот в района на Одрин. В този смисъл Филотея би могла да има и български произход. Дете на благочестиви родители, тя получила добро образование и макар и против волята си, била омъжена. След смъртта на съпруга си Филотея се заселила на остров в едно близко езеро, отдавайки се на пост, молитви и всенощни бдения. Постепенно отшелницата получила голяма популярност, благодарение на своята мъдрост и дарба да поучава и лекува. При нея се стичали хора отблизо и далече. Вследствие на постническия си живот Филотея изгубила жизнените си сили и предвиждайки смъртта си, оплаквана от околните християни, починала. Мощите й били пазени в църквата „Света Богородица" - вероятно в родното й място. Култът към св. Филотея обаче имал локално значение и почти не навлязъл във византийския религиозен живот.
В началото на XIII в. по време на своите победоносни войни в Тракия цар Калоян пренесъл мощите в столицата Търново. Те били положени в църквата „Св. Богородица", наречена още Темнишка. Именно Търновската патриаршия развила култа към св. Филотея, превръщайки го в български християнски култ. Създадени били служба и кратко житие, но връх в почитането на светицата е пространното житие, написано от Патриарх Евтимий. След падането на града под османска власт мощите били пренесени във Видин, където митрополит Йоасаф Бдински написал вълнуващо похвално слово за светицата. След завладяването на Видин мощите били отнесени в Куртя де Арджеш във Влашко, където се пазят и днес.
По времето на Патриарх Евтимий паметта на св. Филотея се е празнувала на 28 май, а днес - на 7 декември.

Из „Българи Светци". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.