Медицина, военно дело и стоматология са най-търсените специалности за студентите - velikotarnovo.utre.bg

Медицина, военно дело и стоматология са най-търсените специалности за студентите

08 декември 2019, 14:00 | Мария Христова
  • Снимка:
    pixabay.com

В около 15 професионални направления студентите намаляват

Продължава тенденцията от последните пет години на силно намаляване на броя на студентите. През 2019 г. в българските университети се обучават с около 6000 студенти по-малко в сравнение с предната година и с 45 000 студенти по-малко от преди пет години. Това е спад на студентите с около 17%, подчерта Георги Стойчев - ръководител на консорциума, изготвил новото, девето издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2019 г. Определяйки намалението на  студентите като "драматично", той уточни, че в някои професионални направления техният брой спада, но в други се увеличава.

Стойчев отбеляза, че сега има около 15 професионални направления у нас, в които студентите са намалели с повече от 30 процента, предаде БТА. Сред тях са и двете най-масови направления - "Икономика и администрация" и "Управление", като в тях общият брой на студентите през последните пет години е намалял с около 31 000.

В пет професионални направления през последните години студентите се увеличават с над 30 процента общо.

В кои направления ръстът е най-силен процентно:

"Медицина" - със 76%,

"Военно дело" - 60%,

"Стоматология" - 41%,

"Педагогика" - 36%,

"Ветеринарна медицина" - 26%.

"Информатика и компютърни науки" - 10%.

Стойчев информира, че и през 2019 г. най-масовите направления са:

"Икономика",

"Администрация и управление",

"Педагогика",

"Медицина",

"Право" ("изпаднало" от трето на пето място)

"Информатика и компютърни науки" и

"Комуникационна и компютърна техника" (двете инженерни направления, свързани с Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)).

Тази "класация" показва, че българското висше образование сега е по-близо до нуждите на пазара на труда, смята Георги Стойчев. Той отбеляза, че намаляват студентите по философия, но се увеличават тези по психология, намаляват и студентите, обучаващи се в "Теория на изкуствата", но се увеличават студентите в "Театрално и филмово изкуство".

Данните от Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г. показват и че разпределението на студентите по професионални направления се рационализира. Сега в българските висши училища, в сравнение преди пет години, се обучават повече инженери, лекари, учители, а по-малко са икономистите, юристите и администраторите. Реализацията на завършилите висше образование се подобрява, а безработицата сред младите висшисти, завършили преди пет години, е на рекордно ниско ниво от 2,2 процента, каза Георги Стойчев.

Той отбеляза, че за първи път, откакто рейтинговата система съществува, над 50% от завършилите висшисти се реализират на работни позиции за висше образование, но остава основният проблем, че близо половината от висшистите в България не се реализират на адекватни позиции. Този проблем е по-голям при бакалаврите, в сравнение с магистрите, и ако 60 процента от завършилите магистри се реализират на позиции, изискващи висше образование, то едва 36 процента от завършилите бакалаври се реализират на подобни позиции.

За поредна година, завършилите "Туризъм", в най-малка степен се реализират на позиции, за които се изисква висше образование, или 80 процента от студентите от тази специалност работят на позиции, за които не се изисква висше образование, коментира Стойчев.

Той изтъкна, че намаляват българските висшисти, които напускат страната, за да се реализират в чужбина. на свой ред, по време на представянето, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев каза, че имаме добра новина в последните години и тя е, че намаляват зрелостниците, които избират да учат в чужбина. В предходни години бяха над 6000, бройката падна до 5000, както и до 4200 - през миналата година. Тази година сме издали 3500 удостоверения за чужбина, това не е малко, но е по-малко от предходната година, коментира образователният министър.

Той за пореден път заяви, че българските университети трябва да са свързани в европейските университетски мрежи, защото това ще са европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи и ще споделят общи ресурси.  



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета