Ръководителите на културната институция през последните 5 десетилетия негодуват срещу вграждане на асансьор в самобитните къщи

Бивши директори на музей "Етър" в Габрово скочиха срещу проект за обновяване на етнографския комплекс. Той е разработен в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ и е за „Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство“ по процедура „Развитие на туристически атракции”. Ексдиректорите, които са управлявали музея през последните пет десетилетия изразиха негодуванието си в специално подготвена декларация до медиите и множество държавни институции. Те обявиха, че подготвят и подписка. "Водени от желанието да бъдем полезни за вземане на най-доброто и правилно решение за бъдещето на РЕМО „Етър“, с опита и компетентността, която притежаваме, с приноса ни в утвърждаването на музея в национален и международен мащаб оставаме съпричастни и към бъдещата му съдба.Безспорно в някои части на проекта “ЕМО “Етър” - музей за креативен културен туризъм” има добри намерения като реновиране на хотел „Страноприемницата“ и подобряване на материалната база и обхвата на дейността в него, създаване на експозиционни площи и ателиета в Кръстник Колчовия хан.

Освобождаване на вторите етажи на къщите и събиране на фонда в закритото училище в "Етъра".Водно-техническите съоръжения наистина се нуждаят от ремонти регулярно, по строго определена методика. За съжаление, добрите идеи свършват до тук и голямата част от проекта буди сериозно недоумение и безпокойство", заявяват в позицията си бившите директори. Те негодуват срещу решението да се замени историческата достоверност с промяна на някои елементи на водно-техническите съоръжения, като се постави например стъклен капак в Гайтанджийската работилница.

"Това е недопустимо, както и вкарване на асансьори в самобитните къщи. Да се променя външният архитектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща - паметник на културата от национално значение, какъвто е е „Етър“-ът, е забранено. Има други по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчовия хан. Въпрос на архитектурно решение е да не се променя и мястото на входа в тази къща. Каква автентичност на духа и на атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси? Облекчаването на достъпа на инвалиди до голяма част от музея е възможно по друг, много по-прост и приемлив начин.В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. По-скоро тези идеи навяват съмнения, меко казано, за неприемливи практики в нашето ежедневие", категорични са бившите ръководители на етнографския комплекс.

Те напомнят, че в научния фонд на музея се съхраняват филми за автентичните технологии на занаятите и поминъка от Възрожденската епоха. "Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно? В „Етър“-а има добри традиции и в работата с деца и „реновирането и разширяването на Детския център“, който стои като чуждо тяло и не се вписва в цялостния архитектурен облик на музея, е напълно излишно. Тази дейност може да се поеме от уредниците в залите на Кръстник Колчовия хан", подчертават негодуващите. Те изтъкват, че музеят има утвърден Генерален план, предоставящ широко поле за съграждане и творчество. Това са възстановките на къщата от Горнова могила – мечтата на създателя на комплекса Лазар Донков, изграждане на мандра, ракиджийница, както и на Селскостопански ареал.

„В „Етъра“-а е показан предимно градският бит и култура, липсва поминъкът на селото, а такива ареали има в повечето музеи под открито небе в Европа.Загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно от отношението към майсторите. Учудващо е, че никъде даже не се споменават и минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. С оглед работилниците да не се превръщат само в дюкянчета за продажба на стоки с неизвестен произход, както е това в някои от тях сега.Да се оживят с майстори Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници. Това е една от важните дейности и атракции в музея, на които би трябвало да се акцентира в този проект", смятат ексдиректорите. Те напомнят, че със самобитния си вид и възрожданска атмосфера „Етър“-ът няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация.

"Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност. За какво иде реч, всеки да отсъди сам за себе си.В случая е кощунство да се спекулира с името на създателя на музея Лазар Донков, че „би подкрепил тази идея“, защото приживе той не позволи на всесилното тогава УБО (днес НСО) да премахне ДАЖЕ паяжините на воденицата караджейка за посещението на Тодор Живков", казват още в декларацията интелектуалците. Те смятат, че неоправдано и ненужно е да се трошат 10 милиона лева, от които габровският данъкоплатец трябва да изплаща 3 350 000 лева в продължение на 12 години като заем на Община Габрово. Предстои и вдигане на данъците. Тегленето на въпросният кредит пък ще бъде гласувано тази седмица на сесия на Общинския съвет.

"С тези пари би могъл да се построи нов музей. За съпоставка Интерактивният музей в Габрово струва 6 278 117 лв. Гласувайки този проект, общинските съветници в Габрово ще останат отговорни поименно пред идните поколения", категорични са недоволстващите, които казват, че са подрепени от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов, бивш председател на ОбС-Габрово и много граждани на Габрово и страната.