Спасената благодари на Иван Станоев с писмо, така научават имената си дни след инцидента

Курсантът от Националния военен университет Иван Станоев е извършил геройска постъпка на 15-ти декември. 21-годишният мъж е пътувал с колата си по пътя от Сандански за Велико Търново. Движеща се пред него кола се отклонила от платното и се ударила в билборд.
Иван Станоев отбил веднага, за да укаже помощ. На шофьорската седалка имало млада жена със счупена ръка. Курсантът успял да я обездвижи с помощта на аптечката. В същото време от блъснатата кола започнал да излиза дим, затова младият мъж побързал да извади пострадалата. След това се обадил на 112, за да повика линейка. Десет минути по-късно колата избухнала в пламъци, а курсантът я загасил с пожарогасителя от своя автомобил. След като от „Спешна помощ“ прибрали жената Иван Станоев продължил по пътя си.
Младият мъж споделил за случката само на най-близките си, но в Националния военен университет пристигнало благодарствено писмо от пострадалата. Тя го адресирала до началника на НВУ полк. Маламов.
„Искам да изкажа искрени благодарности на човек на име Иван Станоев, за който по-късно разбрах, че е военнослужещ в трети курс на НВУ. Този човек взе адекватни мерки като обездвижи счупената ми ръка, извади ме от колата и извика линейка. Радвам се, че страната ни все още ражда такива добри и достойни хора“, споделя в писмото си пострадалата Анастасия Бойчева.

Самият Иван Станоев научава името на жената от писмото, тъй като по време на инцидента тя е била в шок. Курсантът е от село Микрево, община Сандански. Той пътува често до Велико Търново и твърди, че всеки път има поне по един инцидент.
„Възпитан съм да помагам на хората. За съжаление никой друг не спря да помогне на пострадалата жена. Никой не спря и когато видяха, че колата гори“, сподели със съжаление Иван Станоев.
Това не е единственият случай, в който курсантът помага на хора по пътя. Преди две седмици спрял да смени гумата на закъсала жена, която нямала ключ, за да развие болтовете на колелото.
„Мисля, че постъпих правилно, както би трябвало да постъпи всеки един човек. Така са ме възпитавали моите родители, че трябва да помагам на човек в беда“, твърди Иван Станоев. Мечтата му от малък е да стане военен, затова и далечното разстояние до Велико Търново не го притеснява. Той е първият курсант в семейството.