Метенето, прането, чистенето и подреждането са забранени

Съществуват много поверия за Коледа, които са били важна част от отбелязването на празника. Едно от поверията за Коледа е, че всеки трябва да отиде и да си купи нещо от пазара – може да е малко и евтино, но да е ново. На Коледа метенето, прането, чистенето и подреждането не само че не се препоръчват, ами направо са забранени. Всичко трябва да е свършено през деня преди Коледа, точно преди Бъдни вечер. На Коледа не трябва да се шие, иначе някой в семейството ще ослепее.

На Коледа се ходи на гости и се приемат гости. Обличат се най-хубавите дрехи, но не и черни дрехи. Облечете ли се в черно за Коледа, това може да донесе нещастие.

В нощта преди Коледа всеки може да си пожелае нещо, защото това е нощта, в която стават чудеса.

В нощта преди Коледа – на Бъдни вечер, неомъжените жени не трябва да изяждат първото залче от питката, а да го оставят на масата и после да го скрият под възглавницата си. През нощта ще сънуват мъж – това ще е мъжът, с когото ще прекарат живота си.

Ако на Коледа има виелица, пролетта ще дойде по-рано. Ако на Коледа има слана на клоните на дърветата, ще има богата реколта от жито през следващата година.

Когато Коледният ден е топъл, пролетта е студена. Ако на Коледа вали сняг, годината ще е с много богата реколта. От Коледа на коледната трапеза между хората на масата трябва да има разстояние, за да могат и мъртвите роднини да са между тях.

На коледната трапеза не се пие вода – който пие вода, ще е жаден, когато няма откъде да вземе вода.

Когато Коледа се падне във вторник, ще вали много през пролетта. Ако е в сряда, както е тази година, пролетта ще е без дъждове. Ако Коледа се падне в четвъртък, януари и февруари няма да са много студени. Ако е в петък, до март ще е страшен студ.
Когато Коледа е в събота, лятото ще е дъждовно и ще има земетресения през годината. В неделя ли е Коледа, през лятото и капка дъжд няма да падне. Щом Коледа е в понеделник, ще има добра реколта през годината.

Коледната трапеза, която е свързана с народните обичаи на Рождество Христово, идва от много дълбока древност. Тя е славянска по произход и чрез нея правим етногенетични заключения за единството на славяните и тяхната култура. По традиция на новогодишната трапеза се слага свинска глава или гозба от нея. Този факт е с познавателно значение. Според него и според други доказателства славяните са опитомители на дивата свиня – глигана, в Североизточна Европа. Ето защо научните заключения са, че този обичай е дошъл у нас от епохата на славянската прародина. Друг важен обреден момент на коледната трапеза е баницата с дрянови клонки.

Вътре се скрива стара пара и дрянови клончета с пъпки късметчета: с една пъпка – за къщата, с две пъпки – за книгата и учението, с три – за стоката и т.н. Дряновите клонки са носени специално за баницата, а оттук е възникнала и самата сурвачка за сурвакане. Затова и най-старият обичай повелява дрянова сурвачка да се забоде в баницата. Ако попаднеш на Коледа в Шуменско, ще ти дадат три ореха, за да си „видиш късметя“. Ако са здрави ядките, здрав ще си и ти. В Котленско момите мият косите си с вода, в която са врели дрянови клонки, за да са дългокоси и здрави. Другаде ще поръсят 12 колелца от кромид лук и ще ги нарекат на месеците. А сутринта ще видят кой месец ще е сух, и кой дъждовен.

Според най-разпространените вярвания, каквото си пожелаем на Коледа, то ще се сбъдне.

По пепелта от бъдника се гадае за плодородието. Колкото повече, толкова по-плодородна година ни чака.

Който спечели паричката на Бъдни вечер ще бъде жив и здрав през цялата година.

Ако парата е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

Ако две групи коледари се срещат, не е на добре – през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея.

На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.