Правителството доказа, че довършването на АМ „Хемус“ е топ приоритет

И през 2019 г. екипът на МРРБ работи активно по основните приоритети за мандата – изграждането и рехабилитацията на пътната инфраструктура, въвеждане на тол системата, обновяване на градовете, саниране и други важни проекти за развитие на регионите и повишаване качеството на живот.

ПЪТИЩА

Отчитаме напредък по всички стратегически пътни проекти – магистралите „Хемус“, „Струма“, „Европа“ и скоростния път Видин - Ботевград.

На 11 октомври предсрочно бяха пуснати за движение 9,3 км от „Хемус“.

Работи се усилено в отсечката от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“, където строителството се забави заради отчуждителните процедури. Плановете са 1,5-километровата отсечка, която започна през 2018 г., да бъде изпълнена през 2020 г. Очакваме сериозен напредък и в останалите близо 15 км от трасето.

Започна строителството на нови 134 км от магистралата.

През този месец правителството доказа, че довършването на АМ „Хемус“ е топ приоритет и пое финансов ангажимент за изграждане на оставащите близо 89 км от магистралата. Така 223 км ще се изграждат от държавното дружество „Автомагистрали“. „Хемус“ ще е готова през 2023 г.

По „Струма“ бяха пуснати предсрочно 6 км в участъка от Благоевград до Крупник, което позволи автомобилният трафик да бъде изведен от Благоевград.

Пак през тази година започна изграждането на най-дългия тунел в България – „Железница“, и на участъците преди и след него. В процедура сме и за трасето през Кресненското дефиле.

Започна работа по магистрала „Европа“ в участъка от Драгоман до Сливница, предстои старт на строителството в другия лот – от ГКПП „Калотина“ до Драгоман.

Започна изграждането на пътя Видин – Ботевград, който е ключов за развитието на Северозападна България. Строителните работи стартираха в Лот 1 и Лот 2 от Мездра до Ботевград, както и на близо 30-километровия участък от Видин до пътен възел „Макреш“. В ход са тръжните процедури за участъците от пътен възел „Макреш“ до пътен възел „Бела“ и от пътен възел „Бела“ до Ружинци. Подготвят се проектите за останалите участъци Ружинци – Монтана, Монтана – Враца и Враца – Мездра.

Със средства от ОПРР 2014-2020 до момента са рехабилитирани 21 участъка от пътища втори и трети клас с дължина над 343 км. Стойността на извършените ремонтни работи е 295 милиона лева. Сред рехабилитираните отсечки са 21 км от третокласния път Кричим-Михалково-Смолян, 15 км от третокласния път Чирпан-Симеоновград, 30 км от второкласния път Плевен-Ловеч, 21 км от пътя през прохода Петрохан (през ноември беше обявена обществена поръчка и за последния участък от с. Благово до околовръстното на Монтана), 10 км от пътя Пловдив-Асеновград. Ремонтирани бяха и 17,4 км от Враца към пещера Леденика, като по този начин се подобри достъпът до една от най-красивите природни забележителности в България в Природен парк „Врачански Балкан“.

През 2019 г. са ремонтирани 10 големи съоръжения на автомагистралите „Тракия и „Хемус“. Това са 5 виадукта на АМ „Тракия“, 4 виадукта на АМ „Хемус“ и тръбата за София на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“. Стойността на вложените средства от републиканския бюджет е близо 65,3 млн. лв.

Изпълнихме поетия ангажимент за увеличаване на гаранционните срокове в строителството, което е мярка в повишаване на качеството.

ТОЛ

По график върви работата по въвеждане на тол системата. Макар и с някои проблеми в началото, вече успешно функционира първата ѝ компонента – електронната винетка.

На 16 август т.г. започна техническата експлоатация на системата с тестването на маршрутните карти и тол калкулатора.

Сега започна втората част – тестването на бордовите устройства от превозвачите.

На 18 декември правителството прие тарифите на тол системата. Крайният срок за въвеждането й в търговска експлоатация е 1 март, но ако имаме техническа възможност, тя ще започне да работи по-рано.

 ОПРР

Изключително добри са резултатите в изпълнението на ОПРР 2014-2020 г.

Към края на ноември са договорени 2,6 млрд. лв. или 86% от бюджета на програмата. Към бенефициентите са разплатени 1,5 млрд. лева, което е половината от бюджета на програмата и 59% от договорения ресурс.

Обновени или спасени от разруха в градовете са улици, паркове и площади, културни и исторически паметници, социална и образователна инфраструктура. Ремонтират се 413 учебни заведения с 255 000 деца и младежи.

108 милиона лева от програмата се пренасочват към приоритетни проекти в областта на здравеопазването, образованието, енергийната ефективност и пътищата. Например с 20 млн. лева ще се купи медицински хеликоптер.

САНИРАНЕ

Паралелно с това се изпълняват проектите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

До момента са обновени над 1800 от общо 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране. Още почти 100 са в изпълнение, а по над 90 други текат подготвителни дейности.

Докато се вземе решение какво да е бъдещето на програмата, заради големите ползи от нея и заради големия интерес на гражданите, сме осигурили ресурс от 44 млн. лв. по ОПРР за 28 по-малки общини.

ВОДИ

През 2019-а беше пуснат в експлоатация язовир „Пловдивци“, който ще снабдява Мадан и Рудозем. Това е първият язовир за питейни нужди, построен в България през последните 30 години. Още по време на изграждането му той на два пъти пое висока приливна вълна и спаси от наводнение околните населени места. Строителството на нови язовири е тема, която ще става все по-актуална в бъдеще.

Управлението на отрасъл ВиК е сериозно предизвикателство, дебатите тепърва предстоят – имаме готовност да ги започнем с новия закон за ВиК още в началото на 2020-а.

ВиК дружествата ще управляват огромни инвестиции – водни цикли по ОПОС. Към момента всички 14 ВиК дружества с държавно участие в капитала са подали проектни предложения в определения срок и 11 от тях вече имат сключени договори за финансиране. Бъдещата инвестиция във ВиК инфраструктура по ОПОС е за 1,8 млрд. лв.

И така стигаме до най-актуалната тема – водната криза в Перник - единственият областен център, който в предишния програмен период не успя да се пребори за еврофинансиране на воден цикъл. Този неуспех е в миналото и ВиК Перник ще управлява инвестииция от 106 млн. лв. за реконструкции в мрежата и подобряване на качеството на услугата. Но за да се реализира този проект, дружеството трябва да бъде оставено да работи. Правителството осигури за спешни мерки близо 5 милиона лева, които местните власти с помощта на централната ще реализират мерки за излизане от кризата.